Устата му пареше като огън по кожата й и тя почувства пламъка до мозъка на костите си. Силните му пръсти обхванаха талията й и я притеглиха съвсем плътно до тялото му. Той беше изгарящо горещ, сякаш пожарът, който бушуваше в нея, се предаваше и на него. Той се обърна по гръб и я вдигна нагоре, сякаш беше лека като перце.
С едно-единствено плавно движение Кен я постави върху члена си и Хюстън издаде един задъхан, стенещ звук, който достигна връхната си точка в пронизителен вик на блаженство, поет и върнат като ехо от стените на галерията.
Тя отметна глава назад и почувства как разпуснатата й коса се размеси с потта по гърба й. А когато Кен постави ръце на раменете й, тя усети единствено горещия, развълнуван прибой на своя любовен екстаз. Разумът вече нямаше място тук, остана само това невероятно блаженство, което не можеше да бъде сравнено с нищо, изпитвано досега през живота й.
Един-единствен път тя отвори очите си, когато ритъмът на движенията им се ускори до крайност, и погледна към него — към лицето му с полуотворени очи, озарено от дълбока, почти неземна страст.
— Кен!
Мислеше, че само е прошепнала името му, но то прозвуча като вик на удоволствие, който се завъртя из студения въздух и я обгърна с неговото ехо.
Кен не й отговори, само продължи буйните тласъци, докато тя с извит гръб и разтворени бедра не посрещна последния разтърсващ тласък и почувства как по тялото й премина тръпка, подобна на земетресение.
След това всичко премина и тя падна напред върху неговите широки, запотени гърди, докато той я обгърна с ръце, сякаш искаше да строши всичките й ребра. Тя се притисна плътно до него с крака, обхванали неговите бедра, и се помъчи изцяло да се слее с тялото му.
Двамата дълго лежаха в това положение и тишината се нарушаваше единствено от лекото движение на Кен, който нежно галеше косите й.
— Знаеш ли, че е завалял дъжд? — попита след време той.
Хюстън беше забравила всичко около себе си, чувстваше само близостта на тялото му и продължението на невероятното блаженство, изпитано в обятията му. Тя едва успя да поклати глава, но не я повдигна от гърдите му.
— Знаеш ли, че в момента температурата отвън е около пет градуса по Целзий, а аз лежа върху стотици от онези ситни, остри парченца, които толкова те възхитиха преди малко? И че левият ми крак е изтръпнал от преди един час?
С усмивка, скрила глава в рамото му, Хюстън поклати глава.
— Предполагам, че нямаш намерение да мръднеш от мястото си преди следващата седмица, нали?
В нея се надигаше смях, но тя мушна лице още по-навътре подмишницата му и за трети път поклати глава.
— И ни най-малко не те смущава, че пръстите на краката ми са толкова студени, че ако влязат в допир с твърд предмет, веднага ще изпаднат?
Отрицателният отговор само го накара да я притисне още по-плътно до себе си.
— Май е най-добре да те подкупя.
— Може би — прошепна тя.
— Какво ще кажеш сега да се облечем, след това да седнем в галерията и да наблюдаваме дъжда, а ти да ми задаваш въпроси. Имам впечатление, че това занимание ти доставя огромно удоволствие.
Тя вдигна глава и го погледна в лицето.
— А ти ще отговаряш ли на въпросите ми?
— Вероятно не — каза той, докато леко я отместваше от корема си, но още но средата на това действие спря, за да я целуне и да погали бузите й. — Магьосница — измърмори той, преди да се обърне по корем и да посегне към панталоните си.
Когато й обърна гръб, Хюстън забеляза, че цялата задна част на тялото му е набодена с безброй малки, остри парченца въглища. Тя се помъчи да ги отстрани с ръка. При това връхчетата на гърдите й по странна случайност непрекъснато се потриваха но гърба и раменете му.
Кен се обърна отново по гръб и сграбчи китките й.
— Само не започвай пак! Очевидно тази лейди, за която съм се оженил, притежава нещо, на което не може да устои никой мъж. И не е необходимо да правиш толкова самодоволна физиономия.
Но докато изнасяше тази лекция, очите му шареха нагоре-надолу по тялото й.
— Хюстън — простена той, като я пусна и побърза да се извърне настрани, — та ти съвсем не си това, което очаквал. Обличай се по-скоро, преди пак да съм направил някоя глупост.
Хюстън не го попита какво разбира под това „отново да направи някоя глупост“, но сърцето й лудо се блъскаше от радост, докато нахлузваше грамадните мъжки дрехи. На ризата липсваха почти всички копчета, а на панталона също зееше дупка. Тя се усмихна, като видя как голата й кожа блещука през дупката.