Още не беше напълно облечена, когато той я прегърна с две ръце, сложи я в скута си и се облегна на стената на галерията.
Навън дъждът се сипеше, сякаш нямаше никакво намерение да спре, и тя се сгуши в ръцете на Кен.
— Ти ме направи щастлива — промълви тя, когато той я притисна още по-силно до себе си.
— Аз? Но ти още не си погледнала подаръка, който получи от мен за сватбата. — Той рязко млъкна. — Ах, да, имаш предвид това, което правихме току-що. Мога да кажа, че и ти не ме правиш особено нещастен.
— Ти ме правиш щастлива. Не твоите подаръци и не това, че сме се любили. Макар че и тези неща помагат.
— Добре тогава, разкажи ми по какъв начин те правя щастлива. — Тя отново долови известни резерви в гласа му.
Хюстън помълча известно време, преди да заговори.
— Когато Леандър и аз току-що се бяхме сгодили официално, получихме покана за бал в масонската ложа. Аз ужасно се зарадвах. По тази причина — като израз на моето настроение вероятно — реших да си ушия червена рокля. Но това не беше убито червено, а блестящо, алено, крещящо червено и когато вечерта преди бала я облякох и се погледнах в огледалото, имах усещането, че съм най-красивата жена на този свят.
Тя направи малка пауза, за да си поеме въздух и да си припомни, че се намира в ръцете на Кен и може да се чувства сигурна.
— Когато слязох в салона, мистър Гейтс и Леандър се бяха вторачили в мен и аз, глупачката, си помислих, че и двамата са дълбоко впечатлени от моята червена рокля. Но когато се присъединих към тях, мистър Гейтс веднага се разфуча, че приличам на проститутка и че веднага трябва да се върна и да облека друга рокля. В този момент Леандър се намеси примирително, като каза, че той ще има грижата и ще внимава за мен. Мисля, че никога не съм го обичала повече, отколкото в този миг.
Тя отново пое дълбоко въздух.
— Когато след това влязохме в балната зала, Леандър ми предложи да остана с палтото си и да казвам на хората, че съм се простудила. Прекарах цялата вечер на една маса в дъното, не мръдвах от мястото си и се чувствах ужасно зле.
— Защо не им каза да вървят но дяволите и не стана да танцуваш с червената си рокля?
— Мисля, че винаги правех само онова, което хората очакваха от мен. Именно по тази причина ти ме правиш толкова щастлива. Изглежда, ти вярваш, че когато Хюстън слиза по решетката за рози само по долно бельо, това е нормално поведение за една дама. Очевидно нямаш нищо против и когато ти правя някои не съвсем прилични предложения. — Тя обърна глава към него, за да види лицето му.
След една бърза целувка той я завъртя обратно.
— Нямам нищо против твоите предложения, но непременно бих ти забранил да се явяваш пред общество но бельо. Всъщност спомняш ли си кончетата?
— Не съм съвсем сигурна, че знам за какво говориш.
— На тържеството по случай рождения ден на Марк Фентън — мисля, че беше осмият — аз те отведох със себе си в конюшнята и ти показах две кончета от Мюнстерланд — бели на черни точки.
— Спомням си! Но това не би могъл да бъдеш ти! Това беше възрастен мъж.
— Предполагам, че тогава съм бил на осемнадесет години, а ти си била…
— На шест. Разправи ми какво стана.
— На това тържество ти дойде със сестра си и двете бяхте облечени в съвършено еднакви бели роклички с розови панделки. Сестра ти побягна веднага да играе на гоненица с другите деца в двора зад къщата. Но ти седна на една желязна пейка и по лицето ти не трепваше нито едно мускулче. Само седеше и гледаше с ръце в скута си.
— А ти мина покрай мен седна количка, която миришеше така, сякаш току-що е била пълна с конски тор.
— Може и така да е било — изръмжа Кен. — Във всеки случай ми стана мъчно, като те видях да седиш там самичка, и ти предложих да видиш кончетата.
— И аз тръгнах с теб.
— Но първо ме огледа много критично от главата до петите. Мисля, че тогава съм издържал изпита, тъй като в противен случай не би дошла с мен в конюшнята.
— И облякох една твоя риза, а след това се случи нещо ужасно, но вече не помня какво. Помня само, че много плаках.
— Ти не искаше да наблюдаваш кончетата отблизо, а най-малко от три метра разстояние. Каза, че не бива да изцапаш рокличката си, и по тази причина аз ти дадох една от моите ризи, за да я наметнеш отгоре. Но трябваше три пъти да ти се закълна, че ризата е току-що изпрана, преди да се решиш да я пипнеш. А това, което и до днес си спомням като голяма трагедия, е твоята панделка. Защото едно от кончетата реши да си поиграе с нея и скочи към теб изотзад. При това панделката на плитката ти се развърза и увисна надолу.