— Тук никога не ми е било толкова хубаво — промълви тихо той, преди да заключи вратата и да тръгне към оседланите коне.
Хюстън тъкмо понечи да се качи на коня си, когато Кен я прихвана през талията и я вдигна на седлото. Тя се опита да скрие учудването си, когато погледна надолу към него. Това ли беше мъжът, който я мъкнеше по хлъзгавите скали с тънките и неудобни ботуши?
Кен сведе глава.
— С този костюм за езда отново изглеждаш като лейди — измърмори той.
Двамата мълчаливо се спуснаха по тясната пътечка надолу по стръмния склон. На няколко пъти Кен спираше на особено опасните места, за да може в случай на нужда да й окаже помощ.
Чак когато наближиха до града и се клатеха с бързината на охлюви по изровения от дъждовете път, Хюстън отново го заговори.
— Кен, нали знаеш какво най-вече ме занимаваше през последните дни?
Той я погледна и се ухили безсрамно:
— Разбира се, че знам, съкровище, и намирам, че всичко беше чудесно.
— Но аз не говоря за това — каза нетърпеливо Хюстън. — Искам да взема твоята братовчедка Джоан да живее при нас.
Когато се обърна към Кен, той седеше на седлото с отворена уста и я зяпаше смаяно.
— Тъй като се съмнявам, че би приела пряка покана да живее у нас, защото вие, Тагъртови, сте пословични с вашата гордост и не позволявате да ви дадат нещо даром, съзнателно отлагах толкова дълго време назначаването на икономка. Помислих си, че тази работа ще й хареса. Първо, така най-после ще се махне от миньорския лагер и, второ — не смяташ ли, че тя и Идън ще бъдат чудесна двойка?
Кен продължаваше да я зяпа.
— Е, какво ще кажеш?
Накрая той успя да затвори устата си и да добие сравнително нормален вид.
— Когато казах на Идън, че възнамерявам да се женя, той ме запита дали съм готов да деля живота си с една жена. Щеше да си умре от смях, когато му отговорих, че не възнамерявам да си променям живота заради някакъв си брак. Постепенно започвам да разбирам защо ми се е присмивал. Имаш ли намерение да настаниш още хора в моята къща? Може би скитниците на Чандлър? Но ако вземеш и някой проповедник, тогава аз изчезвам, разбра ли! Духовниците понасям още по-малко, отколкото децата. Между впрочем, изглежда, няма никакво значение какво обичам аз и какво не, защото ти… — Той прекъсна, когато Хюстън му обърна гръб и подкара коня си напред.
За момент Кен остана на мястото си, загледан след нея, но после пришпори коня си и я настигна в галон.
— Да не би сега да ми се разсърдиш, мила? От мен да мине, вземи у дома когото си искаш. Това не ме смущава… Наистина не… — Кен за пръв път през живота си се опитваше да успокои разгневена жена и това го караше да се чувства неловко.
Бързо посегна към юздите на коня й.
— Но аз изобщо не познавам тази жена. Как изглежда тя? Може би е толкова грозна, че да не смея да погледна към нея, когато я срещна по коридора? — Повярва, че е открил следа от усмивка в ъглите на устните й и се обнадежди. Аха, хуморът беше правилният метод.
— Джоан носеше виолетов шифон върху пурпурна долна фуста, малки брилянти по раменете и…
— Един момент — прекъсна я той. — Да не би да имаш предвид онази дребна, чернокоса и зеленоока личност с изящни глезени и хубаво задниче? Видях я, когато слизаше от каретата, и трябва да ти призная, че прасците й също не бяха за изхвърляне.
Хюстън го изгледа с искрящи от престорен гняв очи.
— Нима си се заглеждал по чужди жени в деня на собствената си сватба?
— Само когато не бях зает да се възхищавам на умението ти да се катериш сред розите. Честно казано, с долното си бельо ти ми хареса повече от всички други жени, взети заедно. — Той протегна ръка и погали нейната.
Пред тях се възправяха цивилизацията и градът с неговите хора, които в бъдеще щяха да отнемат голяма част от времето им. Това беше последният им шанс за свободна и непринудена интимност.
Сякаш беше прочел мислите й, Кен я свали от коня и я сграбчи в обятията си. А когато телата им се сляха, човек би могъл да си помисли, че това е последната любовна прегръдка в съвместния им живот.
Когато два часа по-късно пристигнаха в къщата на Тагърт, по дрехите им лепнеше кал, в косите им се бяха заплели репеи, а лицата им пламтяха. Кен държеше Хюстън за ръка, докато се появи Идън.
Русият мъж хвърли само един поглед върху двамата и когато отново възвърна способността си да говори, каза на Хюстън:
— Както виждам, успели сте да го намерите. — После се обърна към шефа си: — Кен, в кабинета те чакат четирима мъже и половин дузина телеграми, на които трябва спешно да отговориш. Освен това, Хюстън, мисля, че наетите от вас прислужници не се разбират особено добре помежду си.