— Опасност… рискуваш живота си… Пинкертън…
Блеър отметна глава назад.
— Пинкертън? — прошепна тя, докато се закопчаваше. Какво ли общо имаше Лий с детективската агенция Пинкертън?
После безсилно се отпусна на леглото. Досега не беше имала време да размишлява за изчезването на Лий през сватбената нощ. Рийд я излъга и тя му повярва. С готовност се съгласи, че в живота на Лий има и друга жена. По същия начин щеше да повярва, че е отишъл в някакво разбойническо свърталище да спаси шефката на бандата от отравяне на кръвта. Но щом тези неща не бяха верни, щом Лий беше забъркан в нещо друго, в нещо… Тя спря и се опита да прецени различните възможности. Може би помагаше на Пинкертън. Но това изглеждаше невероятно, като се имаше предвид настойчивото предупреждение на Рийд.
Леандър беше замесен в нещо нелегално. Блеър го усещаше, знаеше го. Затова не искаше да й каже къде ходи. Не желаеше да я прави своя съучастница.
Краката й натежаха като олово. Надигна се бавно от леглото и се повлече надолу по стълбата. На вратата се сблъска с Лий.
— Трябва да вървя — проговори предпазливо той.
Блеър вдигна очи. Каква ли беше тази криминална дейност, с която се занимаваше тайно? И защо? Пари ли му трябваха? Сети се за новото медицинско оборудване, поръчано в Денвър. Сигурно му е струвало цяло състояние, а всеки знаеше, че лекарите в Чандлър не печелят много. Вярно, беше наследил пари от майка си, но колко бяха те? Дали не правеше всичко това само заради новата си клиника, за да може да помага на хората?…
— Зная — отговори тихо тя и сложи ръката си върху неговата. Лий я погледна и въздъхна облекчено.
— Вече не ми се сърдиш, така ли?
— Не, мисля, че не.
Той я целуна с такава нежност, че сърцето й се стопли и в същото време я прониза болка.
— Ще се върна колкото се може по-скоро. Татко ще те отведе в къщи.
Преди да успее да му каже сбогом, Лий се метна на грамадния си жребец и препусна надолу по склона.
Блеър възседна жребеца, който Рийд беше довел за нея, и двамата мълчаливо потеглиха към града. Предстоеше им дълъг път. Повечето време се движеха по тясна горска пътека, прескачаха потоци и рекички и трябваше да яздят един зад друг. Блеър продължаваше да размишлява над причината за тайнствените занимания на съпруга си и се опитваше да си втълпи, че заключенията й са погрешни, като същевременно се молеше на Бога да го предпазва от опасностите.
Когато наближиха Чандлър и местността стана по-равна и суха, Рийд спря коня си и я изчака да се изравни с него.
— Мисля, че и двамата с теб не започнахме както трябва — подзе той.
— Така е — отговори искрено Блеър. — Започна се още когато бях осемгодишна.
Рийд объркано я изгледа.
— Ах, някогашните ти номера! Нямаше да узная нищо, но жена ми разбра, че си ти. Лий не ми е казал нито дума. Хелън беше убедена, че за всичко е виновно някое момиче. Твърдеше, че момчетата си хитри, но никога не са толкова изобретателни като момичетата, а всички шеги срещу Леандър били много добре премислени. Когато й разказах, че си пъхнала слепок в кутията за червеи, тя се засмя: „Блеър Чандлър! Трябваше веднага да се сетя! Тя винаги е проявявала необикновен интерес към Лий.“ Не зная какво точно имаше предвид, но си спомням с какъв смях посрещаше всеки нов номер.
— Но щом Лий не ти е казвал нищо — кой тогава?
— Понякога Нина, понякога учителите му. Веднъж Лий се върна от училище с болки в стомаха и Хелън веднага го изпрати в леглото. Когато се върнала в кухнята, видяла как кутията му за закуска бавно лази по масата. Каза ми, че едва не умряла от страх и когато най-сетне се осмелила да вдигне капака, видяла вътре костенурка, която после дълго време красеше цветната й градина.
— Нищо чудно, че не прояви особена радост, когато ти станах снаха — промълви Блеър.
Рийд помълча известно време, поклащайки се гъвкаво на седлото.
— Ще ти кажа откъде дойдоха съмненията ми. Когато Лий заяви, че ще се ожени за теб, аз изобщо не помислих за детските ви лудории. Истината е, че синът ми работи прекалено много. Още като момче вършеше по три неща едновременно. Кой знае по каква причина Лий се смята отговорен за всички проблеми на този свят. Бях горд, когато ми каза, че ще стане лекар, но същевременно ужасно се разтревожих. Страх ме беше, че на плещите му ще легне непосилен товар — и то до края на живота му. Работи в болницата и практически е неин управител, макар че за това се плаща на доктор Уебстър. Леандър ходи при всеки пациент, който го повика. Четири нощи в седмицата не спи, защото лекува разни спешни случаи. Освен това се грижи за цял куп пациенти в околностите.