Алън помълча няколко секунди.
— Струва ми се, че историята ти не е пълна.
— Бих казал, че липсва повече от половината — намеси се Лий. — Близначките наистина си размениха ролите, а аз и до днес не мога да проумея как така не го разбрах веднага. Бях сгоден за Хюстън, а тя е същински леден блок, трябваше веднага да се сетя, че не е тя, щом я докоснах. Защото още при първата прегръдка от Блеър буквално избухнаха пламъци.
— Как можеш да говориш такива неща!
Лий я изгледа с невинни очи.
— Съобщавам само истината, ангел мой. Отведох я в къщата си на закъсняла вечеря и… как да се изразя? Стана нещо като изтеглена напред брачна нощ.
— Не, Алън, не беше така. Аз бях Хюстън, а тя го обича. Дявол знае защо. Аз не мога да го понасям. Той е един проклет егоист и никога няма да вземе жена за партньор в клиниката, която е решил да открие. Не искам нищо друго освен да се върна с теб в Пенсилвания, да започна работа в „Свети Йосиф“ и да стана твоя жена. Трябва да ми вярваш, Алън.
Алън наведе очи и по челото му се появиха бръчки.
— Ти сигурно имаш някакви чувства към него, иначе нямаше да…
— Нали ти казах — прекъсна го бързо Блеър и по лицето й се изписа уплаха. — Това не бях аз, това беше Хюстън. Моля те, повярвай ми, Алън! Веднага ще се върна с теб в Пенсилвания…
— Само през трупа ми! — прекъсна я решително Лий.
— Аха! Най-после едно разумно предложение — изгледа го с присвити очи Блеър.
Алън прекъсна безмълвната схватка на очите им, като се обърна към Леандър:
— Да не би да смятате да отвлечете Блеър за косите до брачния олтар?
— Остават ми почти две седмици. В деня на сватбата тя буквално ще ме моли да я взема за жена.
— Толкова ли сте уверен в това?
— Абсолютно.
— Как да възприема думите ви?
— На двадесети тя или ще се омъжи, за мен, или ще се върне в Пенсилвания.
— Съгласен.
— Съгласен? — Блеър скочи като ужилена. — Стана ми ясно, че не искам нито един от двама ви. Няма да се оставя да ме изтъргуват като добитък.
— Седни! — Лий сложи ръка на рамото й и я притисна да седне на стола. — Твърдиш, че обичаш него, а не можеш да устоиш пред мен — какво повече искаш?
— Искам да не избирам между вас двамата, а да се омъжа за Алън.
— Казваш го днес, но ти почти не ме познаваш — продължи самодоволно Лий. — Вярно е, първата ни среща беше много впечатляваща, но… Седни най-после, де! — И той отново се обърна към Алън: — Двамата с вас ще уточним някои правила. Първо, тя трябва да се задължи да остане до двадесети в Чандлър и дори не трябва да помисли, че може да напусне града. И, второ, да приема поканите ми. Няма да се крие в къщата на Гейтс или да излиза само с вас. За всичко друго няма ограничения.
— Предложението ми изглежда почтено. Какво ще кажеш Блеър?
Първата й мисъл беше да избяга и да остави двамата сами в чайната, но по-добре беше да узнае как ще завърши тази сделка.
— И какво, ако не се съглася?
— Ако не си съгласна, за мен това ще означава, че имаш намерение да напуснеш града — каза Лий. — Тогава ще пратя Гейтс в Пенсилвания и когато той се раздрънка там, край с медицинската ти кариера. Ако обаче въпреки очакванията ми на двадесети решиш да се омъжиш за Алън, ще ти платя обратния път и ще принудя Гейтс да се вразуми.
Блеър помисли за момент и решително го изгледа.
— Е, добре. Подчинявам се. Но още отсега те предупреждавам: не те искам, няма да се омъжа за теб. Ще се почувстваш облекчен, когато на двадесети напусна с Алън този проклет градец, защото от днес нататък ще превърна живота ти в ад.
Лий се обърна към Алън.
— Обичам жена, по чиито вени тече огън. Нека я спечели по-добрият.
Той протегна ръка, Алън я удари и сделката беше сключена.
ГЛАВА ДЕВЕТА
В деня след пристигането на Алън Блеър лежеше на едно одеяло в тревата на парка Фентън и се взираше в облаците, докато Алън й четеше статия за най-новите терапевтични постижения при лечението на дифтерита. Вслушваше се в бръмченето на пчелите и в човешките смехове наоколо. Много хора използваха прекрасния ден за слънчеви бани в парка.