— Какво ще кажеш, Блеър?
— За какво? — промълви унесено тя и се обърна по корем.
— За статията на доктор Андерсън, която току-що прочетох?
— О! — сепна се тя. — Боя се, че не те слушах внимателно. Мислех за сестра си и за онова, което се случи вчера.
Алън шумно затвори книгата.
— Ще ми позволиш ли и аз да взема участие в тези мисли?
— Вчера онзи Тагърт изпрати на Хюстън карета с кон и освен това най-големия диамант на света. Хюстън дори не трепна, най-спокойно притисна пръстена до гърдите си, качи се в каретата и се върна едва около девет и половина вечерта. Междувременно майка ми се разболя от тревога, че дъщеря й се продава, и трябваше да я успокоявам с часове, докато заспи. А днес сутринта Хюстън отново изчезна рано-рано. Това окончателно сломи сърцето на мама.
— А за теб изобщо ли не се тревожи? — попита Алън, остави настрана медицинското списание и се облегна на дървото.
— Явно двамата с мистър Гейтс смятат, че получавам по-добър съпруг, отколкото заслужавам — или поне Гейтс е твърдо убеден в това. Не съм толкова сигурна какво мисли мама, защото непрекъснато се вайка за разрушения живот на Хюстън.
Алън прокара пръст по ръба на книгата.
— Продължаваш ли да държиш на решението си да не ме представяш на майка си и втория си баща?
— Още е рано за това — отговори Блеър и седна. — Ти не можеш да си представиш на какво е способен мистър Гейтс, ако му разкажеш, че аз вече… — Тя спря насред изречението, тъй като по никакъв начин не искаше да напомня на Алън неприятните обстоятелства около годежа си с Лий. Но знаеше, че Дънкан Гейтс ще вгорчи още повече живота й, ако узнае, че вече има годеник и въпреки това е спала с друг мъж. И бездруго не пропускаше да й натякне, че разрушила живота на сестра си, защото Хюстън се омъжвала за онзи мъж само заради парите му и за да не бъде унизена пред целия град като изоставена годеница — а до това унижение се стигнало само поради моралното падение на Блеър. Тия приказки на втория й баща й бяха дошли до гуша.
Погледна Алън и се опита да се усмихне.
— Нека не си разваляме хубавия ден с подобни неприятни теми. Ела да се поразходим или да наемем лодка и да излезем в езерото. Не съм се занимавала с гребане още от есента, когато излязох от гребния клуб.
— Идеята не е лоша — усмихна се Алън и й подаде ръка.
Двамата сгънаха одеялото, прибраха нещата си и се отправиха към малката къща за наемане на лодки край Миднайт Лейк. Езерото беше пълно с лодки, на които се возеха предимно млади двойки. Отвсякъде се носеха поздрави:
— Добро утро, Блеър-Хюстън! — викаха младежите от лодките и поглеждаха любопитно към Алън. Някои намекваха, че е редно да му бъдат представени, но Блеър не им направи това удоволствие. Хюстън може би смяташе за свой светски дълг да задоволява общественото любопитство, но Блеър не възнамеряваше да й подражава.
Отпусна се назад в кануто, докато Алън гребеше. Широкополата шапка закриваше лицето й от безмилостното високопланинско слънце. Едната й ръка се влачеше във водата, за малко щеше да заспи в тази поза.
— Добро утро — настигна я глас, от който се изправи като свещ на седалката. Отвори очи и се озова лице в лице с Леандър, който се беше приближил плътно до кануто им.
— Какво правиш тук? — изсъска тя и високомерно вирна брадичка. — Изчезвай!
— Според сведения от майка ти днес с теб трябва да изляза аз. Ей, Хънтър, май не се чувствате много добре на греблото! Градският живот ви се е отразил зле.
— Няма ли най-после да се махнеш и да си спестиш подигравките? Беше ни толкова добре, преди да се появиш.
— Обуздай темперамента си, ангел мой, хората вече ни гледат. Да не искаш да си помислят, че нещо не е наред в нашето небесно съгласие?
— Съгласие? С теб? С такъв дързък, арогантен…
— Хънтър — прекъсна я Леандър, — бихте ли ми помогнали? Струва ми се, че съм си притиснал крака под греблото и сега е доста подут.
— Не го слушай, Алън! — предупреди Блеър. — Нямам доверие в него.
Но предупреждението й закъсня. Алън, който като всеки току-що завършил лекар вземаше на сериозно своята Хипократова клетва, не можеше да не се отзове на молбата за помощ. Той веднага остави греблото настрана и се наведе към другата лодка, за да помогне на Лий. Но едва горната част на тялото му увисна над водата, когато Лий силно изрита кануто им, и то с уж притиснатия си крак. Алън се олюля, стараейки се да запази равновесие, но не успя и падна в езерото. Блеър веднага се приведе над ръба на лодката, за да му помогне, но Лий я хвана с двете си ръце през кръста и я изтегли в своята лодка.
От околните лодки се чуха приглушени смехове, докато Алън правеше усилия да хване преобърнатото кану, а Блеър блъскаше с юмруци по гърдите на Леандър и му крещеше да я пусне. Все пак той успя с помощта на едно гребло да измине десетината метра до брега, докато с другата ръка ловко се отбраняваше срещу Блеър, за да не бъде наранена някоя от по-благородните части на тялото му.