Когато най-после стъпиха на твърда земя, той застана пред нея и се ухили като момче, извършило поредното геройство.
— Шапката ми, — изфуча през стиснати зъби Блеър и Лий, продължавайки да се усмихва, отиде при малката гребна лодка да изпълни заповедта. Едва обърна гръб на Блеър, когато тя светкавично се наведе, хвана едно гребло, оставено на брега, и с все сила го стовари върху раменете му. За нейна голяма радост Лий падна по лице в крайбрежната тиня.
Но Блеър нямаше време да се наслаждава на успеха си, защото Алън продължаваше да се бори с преобърнатото кану. Тя бързо загреба към него с лодката на Лий, благодарейки на Бога, че има богат опит с женския гребен отбор на университета.
— За съжаление не мога да плувам — изпъшка Алън, когато тя му протегна ръка. — Мога само да се държа във водата.
С обединени усилия им се удаде да го върнат в лодката. Изтощен, кашлящ, мокър до кости, той се отпусна на пейката и се опита да се съвземе от опасното си приключение. Блеър хвърли поглед към Лий, застанал на брега, покрит от глава до пети с тиня. Тази гледка я изпълни със задоволство.
Със сръчна маневра тя обърна носа на лодката към другия бряг и загреба към къщичката за наемане на лодки. Плати таксата, докато Алън стоеше до нея и кихаше, после намери файтон и поръча да ги отведат в хотел „Империал“, където беше отседнал Алън.
Беше толкова разгневена, че по пътя към хотела нито веднъж не го погледна. Как се осмеляваше Лий да се държи така с нея пред очите на целия град! И изобщо как си позволяваше подобно отношение! Нали ясно му беше дала да разбере, че не иска да има нищо общо с него.
Последва Алън нагоре по стълбите към стаята му.
— Ако този човек се приближи отново до мен, ще го убия! Толкова е отвратителен! Нима си въобразява, че ще се омъжа за такъв като него? Безподобен егоист! Дай ми ключа!
— Какво, моля? А, да, ето го. Блеър, мислиш ли, че е редно да дойдеш в стаята ми? Искам да кажа, как ще изглежда това в очите на хората?
Блеър взе ключа от ръцете му и отвори вратата.
— Можеш ли да си представиш живот с такъв човек? Държи се като бързо израснало, разглезено дете, което на всяка цена иска да наложи волята си. Сега си е втълпил, че трябва да ме има — може би защото съм първата жена, която му е казала „не“. И ще направи всичко да ми отрови живота!
Тя млъкна и изненадано се вгледа в Алън, който продължаваше да стои насред стаята с мокрите си дрехи.
— Защо стоиш като истукан, вместо да се преоблечеш в нещо сухо?
— Защото съм на мнение, че не бива да оставаш в стаята ми, Блеър. Не искам да се събличам пред очите ти.
Постепенно Блеър възвърна самообладанието си и осъзна къде се намира.
— Вероятно си прав. Бях толкова ядосана, че не знаех какво правя. Ще те видя ли утре?
— Ако дотогава не съм умрял от белодробно възпаление — усмихна се Алън.
Блеър отговори на усмивката му и се обърна да си върви. Но следвайки някакъв вътрешен импулс, тя изтича към него, обгърна с ръце врата му и притисна устните си в неговите.
Алън я прегърна колебливо, сякаш се боеше да не я намокри. Но когато Блеър вложи повече страст и натиск в целувката си, той я притисна до себе си с нарастваща възбуда.
Ала Блеър скоро го пусна.
— Време е да вървя — проговори меко тя и се оттегли към вратата. — До утре, мили!
Алън остана за момент неподвижен, загледан в затворената врата. Сякаш беше забравил, че трябва да се преоблече.
— На него не каза „не“, Блеър — пошепна той. — Но когато те целувам аз, ти си отиваш. Той обаче успя да те накара да останеш цялата нощ…
В четвъртък сутринта Блеър се върна с обляно в сълзи лице във Вила Чандлър и изтича нагоре по стълбата в стаята си. Първо изхвърли навън цял куп букети, за да може да стигне до леглото си, и след като изрита яростно дузина кутии бонбони в един ъгъл, се хвърли на кревата и избухна в плач. Повече от час не можа да се успокои. Вчера Лий отново развали спокойния й следобед в компанията на Алън. Двамата бяха излезли на пикник в планината, когато внезапно изникна Лий, изстреля няколко куршума във въздуха, изплаши конете и се опита да издърпа Блеър на своя жребец. Но тя и този път се защити успешно, като принуди коня му да се разрита със задните си крака. Лий я пусна, за да го укроти, и тя бързо избяга на сигурно място.
Алън стоеше и безпомощно ги гледаше, но не знаеше как да реагира, тъй като нямаше опит с коне, които не са впрегнати в превозно средство. Блеър с много усилия беше успяла да го убеди да излязат на коне вместо с нает файтон, както предпочиташе той.