След като се изплъзна от ръцете на Лий и от копитата на буйния му жребец, Блеър се метна на един от конете, които бяха наели — другият беше хукнал да бяга още при първия изстрел, — и се опита да убеди Алън да седне зад нея на гърба му.
Блеър беше прекарала голяма част от детството си на седлото и този път разгърна целия си талант на ездачка, като препусна в галоп пред Лий. Когато по някое време се обърна към преследвача си, Алън, който отчаяно се вкопчваше в нея, изкрещя от страх. Конят се носеше с бясна скорост към едно дърво и надали можеше да избегне сблъсъка с него.
Леандър, който препускаше почти редом с тях, осъзна опасността в същия този миг и със светкавично движение отклони коня си встрани. Уплашеното от неочакваната маневра животно се изправи на задните си крака и хвърли Лий на земята. Така Блеър и Алън успяха да се отърват от преследвача си.
За нещастие — или за щастие, погледнато от страна на Блеър — конят на Лий също не остана при стопанина си, а бързо хукна обратно към обора си.
Алън се хвана здраво за седлото и за Блеър, която продължаваше да препуска с непроменена скорост към града.
— Няма ли да му върнеш коня? — извика той. — Още сме далеч от града!
— Само шест мили — отговори през рамо Блеър. — Той междувременно привикна към дълги разстояния пеш.
Това беше в сряда, но в сравнение с четвъртъка той беше истински благословен ден. Още преди закуска Гейтс се нахвърли върху нея с ругатни, защото макар и с известно закъснение беше узнал, че във вторник Блеър е била с някакъв непознат в парка и е изложила Лий пред очите на целия град.
Блеър нямаше намерение да се кара с него, затова каза, че се е уговорила да отиде с Лий в болницата и да обсъди с него някакъв медицински въпрос. Естествено това беше лъжа. В действителност тя се надяваше, че Леандър не е в клиниката, тъй като в никакъв случай не искаше да го вижда.
Гейтс настоя да я вземе със себе си. Когато тръгна по работа, я свали пред болницата и я изчака да влезе през вратата. Като че съм пленница, помисли си Блеър.
Но вътре бързо се почувства в привична обстановка. Миризмата на карбол, мокро дърво и сапун погъделичка ноздрите й. Стори й се, че се е върнала в къщи. Тъй като никой не смееше да я приближи, тя започна да обикаля отделенията, надникваше в болничните стаи и все по-силно я обхващаше желанието да се върне в Пенсилвания и по-скоро да започне работа.
Качи се на втория етаж и в този миг чу шум, който опитното й ухо начаса разпозна: някой се задушаваше.
Блеър веднага се превърна в доктор Чандлър. Изтича в стаята, от която идваше звукът, и се озова срещу една възрастна жена, която се опитваше да си поеме дъх и цялата беше посиняла. Без да се поколебае нито секунда, Блеър се зае с масаж на гръдния кош и приложи обдишване уста в уста.
Тъкмо когато се приведе над жената, почувства върху раменете си две силни ръце, които грубо я дръпнаха назад. Замаяна, Блеър политна към стената, докато Леандър се зае с пациентката и измъкна нещо от гръкляна й. Само след секунди дишането на жената се успокои и стана равномерно. Лий я повери на грижите на една сестра и се обърна към Блеър:
— Иди веднага в кабинета ми — изръмжа той, без да я погледне.
В продължение на двадесет минути върху нея се изля такъв поток от ругатни, каквито не беше чувала никога досега. Лий явно беше убеден, че тя нарочно се е намесила в работата му и е застрашила живота на пациентката.
Тя се опита да се защити, но нищо не беше в състояние да смекчи гнева му. Той й каза, че е трябвало да извика някого на помощ, вместо да хукне да спасява жената, без да познава историята на болестта й.
Блеър знаеше, че той има право, затова не успя да се сдържи и избухна в сълзи. Едва тогава Леандър се успокои. Престана да я хока и сложи ръка на рамото й.
Блеър се отдръпна рязко назад, изкрещя, че го мрази и никога повече не иска да го вижда, избяга от кабинета, хукна надолу по стълбата и се скри зад една завеса. Леандър мина покрай нея, но не я забеляза. Когато видя, че изходът е свободен, тя напусна болницата, скочи в конския трамвай и се прибра в къщи. Хвърли се на леглото си и отново се разплака, надявайки се никога вече да не се срещне с този отвратителен мъж.
В единадесет часа най-после се поуспокои и можа да напусне къщата, за да отиде на среща с Алън. Обясни на майка си, че с Лий са се уговорили да играят тенис, и Оупъл само кимна, защото винаги вярваше в обясненията на дъщерите си.