— Тази жена е пияна — установи учудено тя и се огледа. На примитивната масичка до леглото беше оставена празна бутилка с етикет, на който беше написано: „Еликсир на живота на доктор Монро, лекува всички болести“.
Блеър вдигна бутилката.
— И вие сте дали това на жена си?
— Знаете ли колко пари платих за него? — отговори раздразнено Джо. — Доктор Монро ме уверяваше, че няма нищо по-добро.
— И това ли е от оня шарлатанин? — намеси се Лий, сочейки дебелата превръзка.
— Това е пластир за рак. Реших, че щом може да лекува рака, лесно ще се справи с малката рязка на Елфи. Ще я изправите ли на крака, док?
Лий не си даде труд да отговори, а веднага се зае да пъха трески в старата печка и постави отгоре й котел с вода. Докато чакаха да заври водата, за да си измият ръцете, Блеър отново се обърна към Джо:
— Какво друго сте й дали? — попита тя, очаквайки с напрежение отговора.
— Само малко барут тази сутрин. Понеже не искаше да се събуди, рекох си, че барутът ще я ободри.
— Можеше да я убие, дяволите да те вземат! — изруга Лий. Когато започна да отделя мръсната превръзка от прасеца на жената, лицето му леко побледня. Погледна месото под бинтовете и направи гримаса.
— Така и предполагах. Сложи още един котел с вода, Джо. Тук е необходимо основно почистване.
Домакинът хвърли плах поглед към превръзката и изскочи от стаята. Лий дръпна мръсната тъкан от крака, без да изпуска от очи Блеър.
Мънички, виещи се бели червейчета покриваха суровото подуто месо.
Блеър не реагира по никакъв начин. Бързо се зае да изважда инструментите от лекарската му чанта и да му подава необходимото. После застана до него с леген в ръка, докато той внимателно издърпваше с пинцета червейчетата.
— Слава Богу, че са се появили тия животинчета — обясни Лий. — Червеите изяждат гнилото месо и запазват раната чиста. Ако не бяха те — и той вдигна с пинцетата едно във въздуха, — сега вероятно щеше да се наложи да ампутираме крака. Чувал съм, че някои лекари нарочно слагат червеи в раната, за да я почистят.
— Значи щастие е, че в тази стая е толкова мръсно — промълви Блеър и с отвращение се огледа наоколо си.
Лий замислено я изгледа.
— Очаквах да ти прилошее…
— Стомахът ми е по-здрав, отколкото си мислиш. Време ли е да донеса карбола?
Лий продължи да почиства раната, докато Блеър му подаваше всичко необходимо — и винаги с половин крачка пред него. Той й каза да извади игли и конци и тя внимателно заши грапавите ръбове на раната. Лий отстъпи назад и точно проследи всяко нейно движение. Изръмжа нещо, когато Блеър приключи с шиенето, и я остави сама да превърже болния крак. Джо пристъпи плахо в стаята и съобщи, че водата ври.
— Ще я използвате да изварите тия дрипи, които наричате чаршафи — нареди Лий. — Не искам някоя муха да се загнезди под превръзката и да снася яйца. Блеър, помогни ми да издърпаме чаршафите под жената. Ще ни трябват и чисти дрехи. Ти я облечи, а аз ще поговоря с Джо.
Блеър не направи опит да окъпе жената, но беше убедена, че кракът е най-чистото място по нея. Успя да напъха безчувственото тяло в една от нощните ризи на Джо, докато пациентката фъфлеше нещо и се хилеше. През отворения прозорец можеше да види Лий и застаналия пред него Джо — докато крещеше и го заплашваше по всевъзможни начини, Лий непрекъснато забиваше показалец в гърдите му. Блеър почти съжали нещастния човечец, който беше смятал, че е направил най-доброто за жената си.
— Къде е докторът?
Тя се обърна и видя в рамката на вратата едър мъж с карирана риза и високи кожени ботуши. Лицето му издаваше загриженост.
— Аз съм лекарка — отвърна Блеър. — Имате нужда от помощ ли?
Хлътналите в мършавото лице очи я измериха от глава до пети.
— Файтонът отвън не е ли на док Уестфийлд?
— Франк? — прозвуча гласът на Лий зад гърба му. — Какво е станало?
Каубоят бързо се обърна.
— Една кола се срути в клисурата. В нея имаше трима мъже. Единият е много зле.
— Вземи чантата ми! — извика през рамо Лий и изтича на двора.
Когато Блеър го последва, конят вече потропваше нетърпеливо с крака. Тя благодари на ум на мистър Кантрел, метна двете чанти вътре, хвана се за вратичката и скочи на стълбичката. Кройката на костюма й позволяваше пълна свобода на движение.
Лий я сграбчи с една ръка за рамото, с другата дръпна юздите и насочи втурналия се в галоп кон по коларския път. Помогна й да заеме мястото си и когато тя седна на седалката с двете чанти между краката си, приятелски й смигна. Стори й се, че в очите му проблесна гордост.
— Пътят води към ранчото Си Бар — поясни Лий. — Франк е пръв работник там.