Рано следобед стигнаха границите на ранчото Уинтър и Лий я отведе в голямата стара сграда, където трябваше да посетят осемгодишната дъщеря на стопанина. Момичето беше боледувало от тиф, но вече беше много добре. Затова двамата бяха нагостени с топло мляко и пресни царевични питки.
— Вероятно това е единственото заплащане, което ще получим — засмя се Лий, когато отново се озоваха във файтона. — Селският лекар не забогатява. Радвай се, че ще те храня аз.
Блеър поиска да възрази, че няма намерение да остава в Чандлър, още по-малко да се омъжи за него, но нещо я възпря. Може би начинът, по който й намекна, че тя е пълноценен лекар и че ако се оженят, ще продължи да се занимава с професията. От гледна точка на тесногръдите предразсъдъци, които се ширеха в Чандлър по отношение на работещите жени, това беше голям комплимент.
Едва излязоха от ранчото, когато към файтона препусна разгорещен каубой и рязко спря на сантиметри от тях.
— Имаме нужда от помощта ви, док! — извика той.
Блеър се слиса, когато за разлика от предишния път Лий не препусна като светкавица след човека, а само попита:
— Да не сте от ранчото на Лейзи Джей?
Мъжът кимна.
— Тогава първо ще отведа дамата в ранчото Уинтър. После ще дойда с вас.
— Но човекът е ранен в корема и кърви като заклана свиня. Веднага трябва да се заемете с него.
Само преди ден Блеър би се възмутила гласно от факта, че Лий отказва да я вземе със себе си при някой пациент. Но междувременно беше разбрала, че той няма нищо против помощта й, следователно трябваше да има основателни причини за решението си. Затова меко сложи ръка на рамото му.
— Каквото и да стане, аз съм с теб. Не искам да ме предпазваш от всяка опасност. — Решителният тон на гласа й подсказваше, че ще го последва независимо от волята му.
— Ония спряха огъня, док — обади се каубоят. — Нищо няма да се случи с дамата, докато се занимавате с Бен.
Леандър изгледа Блеър и вдигна очи към небето.
— Надявам се, че после няма да съжалявам цял живот за постъпката си — промълви той и камшикът изплющя по гърба на коня. Файтонът потегли по обичайния рязък начин.
Блеър понечи да запита какво се разиграва тук, но Леандър сложи ръка на кръста й и я побутна да влезе в развалината. Когато очите й привикнаха с полумрака, тя различи очертанията на мъж и дебела жена, които клечаха на пода пред прозореца — или пред онова, което беше останало от него. Двамата стискаха пушки в ръце, до тях имаше два револвера, готови за стрелба, а наоколо — купчина празни патронени гилзи. В един ъгъл стояха три коня. Блеър се огледа с широко разтворени очи: това, което видя, въобще не й хареса.
— Ще го закърпим и веднага ще офейкаме — пошепна Лий и я върна по този начин към същинската цел на посещението им.
В най-тъмния ъгъл на хамбара лежеше мъж с бледо лице и притискаше с ръце корема си.
— Разбираш ли от хлороформ? — попита Лий, докато дезинфекцираше ръцете.
Блеър кимна и започна да разопакова бутилки и свещи.
— Понася ли алкохол? — обърна се тя към мъжа и жената край прозореца.
— Естествено — отговори учудено каубоят. — Но тук нямаме бренди. Вие носите ли нещо?
Блеър търпеливо обясни:
— Опитвам се да пресметна колко хлороформ да му дам. Мъж, който трябва да изпие поне една бутилка уиски, за да му се замае главата, има нужда от повече хлороформ за упойката.
Каубоят се ухили.
— Бен ще надпие когото си поиска. Чувства се добре едва след две бутилки уиски. Никога не съм го виждал пиян.
Блеър кимна, опита се да измери на око килограмите на ранения и натопи кърпата в хлороформ. Когато газът започна да действа, мъжът се разбесня и Блеър легна отгоре му с цялата си тежест, докато Леандър притискаше краката му.
За щастие каубоят беше доста отслабнал от загубата на кръв и съпротивата му не нанесе съществена вреда на раната.
Когато Лий смъкна панталона на ранения и двамата видяха дупката, която куршумът беше направил в корема му, Блеър прецени, че шансовете за спасение са нищожни, но Лий, изглежда, не споделяше мнението й. Той веднага се зае да разтваря обвивката на корема.