Тогава пред очите му се появи образът на слабичкото тригодишно момиченце, умряло в ръцете му от белодробно възпаление, и Лий обеща да направи всичко, което се искаше от него, за да помогне за подобряване живота на миньорите.
Досега беше прекарал тайно трима профсъюзни функционери, но собствениците на мините скоро узнаха, че профсъюзите са успели да проникнат сред работниците с помощта на външен човек. Начинанието му ставаше все по-опасно.
През последната година един от миньорите, огромен мъж на име Раф Тагърт, започна да се представя като главен подбудител на тези действия и да намеква, че именно той вкарва нелегално в мините профсъюзните агитатори. Кой знае по каква причина, този мъж беше убеден, че нито пазачите, нито собствениците ще му сторят нещо и че няма да скалъпят някои „нещастен случай“, за да го премахнат от път си. Носеха се слухове, че брат му бил женен за сестрата на Фентън, но никой не знаеше нещо по-точно. Тъй като миньорите често сменяха местожителството си, когато един рудник се закриваше и се откриваше нов, никой не беше живял достатъчно дълго по тези места, за да помни нещо, случило се напреди почти тридесет години.
Но каквато и да беше причината, подозренията се насочваха към Раф Тагърт и досега никой не беше заподозрял, че младият лекар Леандър Уестфийлд, който безкористно се грижеше за миньорските семейства, е съучастник на профсъюзните агитатори.
Когато Лий спря файтона пред портата на мина „Импрес“, той се опита въпреки умората си да изглежда невъзмутим и пусна няколко шеги към пазачите. Никой не провери нито него, нито превозното средство и Лий бързо препусна към най-отдалечения ъгъл на лагера, скри човека от профсъюза в една горичка, после, тръгна от къща на къща да съобщи на работниците за пристигането му. За да не се вдига шум, мъжете се срещаха с него на групи по трима. Младият профсъюзен деец щеше да остане през целия ден и половината нощ в лагера, като всяка секунда рискуваше живота си. Лий преглеждаше децата на миньорите и обясняваше на бащите им как да се срещнат с човека от профсъюзите, обяснявайки това, той също рискуваше живота си, защото знаеше, че сред миньорите действат шпиони на минната компания.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Когато в неделя сутринта Блеър се събуди, тя се почувства великолепно. Протегна се доволно в леглото, вслуша се в птичите песни пред прозореца си и си помисли, че това е най-прекрасната утрин в живота й. Душата й беше препълнена с всички ония неща, които беше преживяла с Лий предния ден, с това, което самата тя беше извършила. Припомни си как той заши червата на мъжа с простреляния корем, колко сръчни и внимателни бяха ръцете му, как знаеше какво да стори във всеки отделен момент.
Поиска й се Алън да беше присъствал на тази сложна операция и изведнъж се изправи като свещ в леглото си. Алън! Напълно беше забравила, че вчера в четири часа следобед двамата си бяха уговорили среща. Беше толкова загрижена за Хюстън и глупавото й държане по повод на ония ужасни пръстени, а после се обади Лий и тя реши, че само чувството за дълг го е накарало да я покани и да посети пациентите му с него. Откъде да знае, че ще се върне в къщи едва на следващата сутрин!
В стаята влезе Сюзън и съобщи, че веднага след закуска семейството ще отиде на църква и мистър Гейтс очаква тя също да присъства. Блеър скочи от леглото и бързо започна да се облича. Вероятно Алън също щеше да дойде в църквата и тя можеше да му обясни защо не е спазила уговорката им.
Алън беше там, три реда по-напред, но каквото и да правеше Блеър, след един бегъл поздрав той дори не се обърна да я погледне. И което беше още по-отчайващо, седеше непосредствено до мистър Уестфийлд и дъщеря му Нина. След службата Блеър успя да поговори на четири очи с него в малкия църковен двор.
— Значи през цялото време си била с Уестфийлд — започна Алън веднага щом останаха сами. Очите му гневно святкаха.
Въпреки добрите си намерения да покаже разкаяние, Блеър не можа да се стърпи:
— Доколкото си спомням, ти беше този, който се съгласи на това проклето състезание — не аз! Уговорката беше, че нямам право да отклонявам поканите на Леандър.