— Съботата — денят, който прекарахме като колеги-лекари — беше от огромно значение за мен. До този ден бих заложил всичко, което притежавам, в подкрепа на убеждението си, че една жена не може да бъде добър лекар, но ти ме накара да променя мнението си. През този ден ти ми показа, че жената може не само да бъде добър лекар, но и много по-добър от повечето мъже.
— Много ти благодаря — промълви Блеър и по гърба й пробягнаха сладостни тръпки.
Лий обърна лице към нея.
— Затова сега се отказвам от състезанието
— Какво?
— Да, отказвам се от съревнованието или както там го наричаш. Вчера, докато работех сам в болницата, внезапно проумях колко ме е променил денят, който прекарахме като колеги. Трябва да знаеш, че винаги съм работил сам, но когато в събота станахме екип… За мен това беше нещо като осъществяване на отдавнашна мечта. Толкова си подхождахме, така идеално се разбирахме — почти като любовна двойка. — Той млъкна и впи очи в нея. — Естествено изразявам се метафорично.
— Разбира се — промърмори тя. — Но засега не схващам смисъла на думите ти.
— Наистина ли? Исках да кажа, че вероятно загубих съпруга, но затова пък спечелих колежка! Може би съм се отнасял към тази жена с малко или с никакво уважение може би дори приложих няколко непочтени номера, а да й покажа, че приятеля й хич го няма, защото не може да плува, нито да гребе, дори да язди, но те уверявам, че никога не бих сторил подобно нещо на една колежка, която заслужава уважението и… да, и възхищението ми.
Блеър слисано замълча. Вярно, описанието на Алън не беше особено коректно, но хвалебственият химн зазвуча толкова сладко в ушите й, че не й даде сърце да го опровергае.
— Нима искаш да кажеш, че вече не настояваш да се ожениш за мен?
— Искам да кажа, че те уважавам, и тъй като разбрах, че желаеш да се омъжиш за Алън Хънтър, ми стана ясно, че не бива да се изпречвам на пътя ти. Ние сме равноправни колеги — професионалисти и аз не мога да продължа с номерата, които прилагах до съботния ден. Вече не настоявам да останеш в Чандлър. Можеш да напуснеш града с човека, когото обичаш, и аз те уверявам, че ще направя всичко, което е по силите ми, за да възпра Гейтс да не съобщи в Пенсилвания за загубата на твоята… девственост.
Блеър се надигна.
— Все още не съм сигурна, че съм те разбрала добре. Значи мога да си замина по всяко време? Вече няма да ме шантажираш и няма да правиш Алън за смях пред хората? И приемаш всичко това, защото вярваш, че съм добър лекар?
— Съвсем точно. Вярно е, мина доста време, преди да се осъзная, но най-после и това стана. Какъв ще бъде бракът ни, ако почива само на любовна страст? Естествено ние изпитваме физическо привличане един към друг и нощта, която прекарахме заедно, беше прекрасна, ала това все още не е основа за траен брак. Вие с Алън имате тази база: разбирате се, разговаряте за общите си интереси, освен това съм сигурен, че ти ще реагираш на… на докосванията му по същия начин, както и на моите. Може би вече сте го изпробвали през изминалите дни, кой знае…
— Моля?
Леандър наведе глава.
— Прости ми. Ето че пак започнах да те обиждам. Щом сме двамата, непрекъснато те дразня. Сега сигурно няма да искаш да чуеш останалото.
— Слушам те — промълви тя. — Кажи ми всичко.
Странно, но Блеър се почувства изоставена. Естествено беше прекрасно, че Леандър признава професионалните й качества, но тя като че ли очакваше друго — и сама не знаеше точно какво.
Когато Лий отново я погледна, очите му горяха с буен пламък.
— Знам колко много ти се иска да се върнеш в Пенсилвания и не те упреквам. Но съвместната работа с теб ми достави такава радост и удовлетворение — и тъй като съм убеден, че вече няма да се върнеш в нашия град след целия този горчив опит, който насъбра благодарение на мен през последните дни, искам да те попитам: би ли ми оказала честта да поработим заедно известно време? Баща ми обеща да убеди управителния съвет на болницата да ти даде разрешение за работа там под мое ръководство. Така бихме могли да лекуваме заедно пациентите, докато дойде сватбата на Хюстън. О, Блеър, как бих искал да видиш плановете ми за женската клиника! Не съм ги показвал никому, а толкова ми се ще да споделя намеренията си именно с теб. Може би дори ще ми помогнеш да ги осъществя — ако все още имаш време, искам да кажа.
Блеър отиде в отсрещния ъгъл на стаята. Не мислеше, че е имала по-хубав ден в живота си от съботата, прекарана с Леандър, а щом сега се разваляше и годежът, Хюстън нямаше да се чувства задължена да се омъжи за онзи Тагърт. И все пак…
— Алън също може да работи с нас. Божичко, ако той е поне наполовина толкова добър, колкото си ти… Така ли е?