Блеър вдигна очи към Лий и за момент те му напомниха погледа на младия профсъюзен водач.
— Смятам, че можем да го спасим. Най-добре да го разрежем и да видим какво може да се направи. Ясно е, че този човек иска да живее.
— Блеър — обади се раздразнено Алън, — и неграмотният вижда, че само след минути този човек ще свърши. Сигурно вътрешните му органи са на каша. Оставете го да умре при семейството си!
Блеър не му обърна внимание. Очите й бяха устремени в Лий.
— Моля те! — прошепна тя. — Моля те!
— Отнесете го в операционната! — извика Лий. — Не, по-добре не го движете! Ще го оставим на тази маса и ще го носим с нея.
Блеър имаше право, но Алън също. Далакът беше смачкан и силно кървеше. Изрязаха го и едно по едно се справиха с всички наранявания на вътрешните органи.
Поради многобройните вътрешни кръвоизливи трябваше да работят бързо и още преди да го осъзнаят, двамата отстраниха Алън от операционната маса. Леандър и Блеър образуваха превъзходен екип, а и имаха по-голям хирургически опит. Двамата зашиваха раните толкова бързо, че мисис Кребс едва смогваше да вдява иглите. Мисис Кребс беше най-сръчната операционна сестра и работеше само с Леандър след завръщането му в Чандлър. Алън скоро осъзна, че не може да устои на темпото, с което оперираха Блеър и Лий, затова отстъпи мястото си до операционната маса и предостави на тримата да завършат закърпването на ранения.
Когато най-после зашиха коремната обвивка, всички облекчено напуснаха операционната зала.
— Оттук нататък пациентът е в ръцете на Бога, въпреки това смятам, че направихме всичко, което беше по силите ни, за да му помогнем. — И Лий се ухили срещу Блеър. — Ти беше страхотна. Прав ли съм, мисис Кребс?
Яката сестра с посивели коси измърмори:
— Ще видим. Ако оживее… — После напусна залата.
— Тази жена май не обича да прави комплименти — усмихна се Блеър, докато изтриваше ръцете си от кръвта.
— Ще получиш комплимент само когато го заслужиш. Аз все още очаквам своя. Но едва от две години съм в тази болница.
Двамата се засмяха и Блеър изобщо не забеляза, че Алън се е облегнал на стената до прозореца и ги наблюдава.
След кратка почивка тримата отново се заеха с работа и късно следобед се занимаваха с едно дете, донесено в болницата с тежки изгаряния. Блеър и Леандър изглеждаха неуморими, докато Алън се влачеше след тях и му се струваше, че става все по-излишен. Два пъти се опита да заговори Блеър и да я убеди, че е крайно време да се прибере в къщи, но тя не го слушаше. Следваше Лий по петите и не се отделяше от него нито за миг. В десет часа вечерта Алън беше на прага на пълното изтощение.
— Хайде да отидем в кабинета ми — каза Лий, когато удари единадесет. — Приготвили са ни бира и сандвичи, а и смятам да ви покажа нещо.
Алън се отпусна в креслото и се зае със сандвичите, докато Лий извади няколко навити картона и ги разстла върху масата.
— Това са плановете ми за женска клиника — място, където всички жени ще бъдат внимателно изслушвани при всяка своя болест и съответно лекувани. — Той изгледа Блеър и се усмихна. — Но не с конски тор и пластир против рак.
Тя отговори на усмивката му и внезапно забеляза, че лицето му е само на сантиметри от нейното — с изражение, което бе видяла само веднъж. Онази нощ. Преди да осъзнае какво прави, тя се надигна срещу него по начин, който й се стори съвсем естествен. За нея беше нормално ей сега да получи целувка.
Но когато устните им се озоваха само на милиметри едни от други, Лий трепна и трескаво засъбира картоните.
— Вече е късно. По-добре е да се прибираме. Явно надценихме силите на Алън, освен това е безсмислено да ви показвам плановете си. Ти вече няма да си тук, когато ще обзавеждам клиниката си. Тогава вече ще работиш в реномирана болница в големия град и няма да си блъскаш главата над всекидневните неприятности, които съпътстват всяко ново начало. Няма да има нужда да размисляш каква апаратура да си набавиш и как да разпределиш помещенията, колко персонал ти е необходим и колко пациенти можеш да приемеш, както и в кои области да се специализираш.
Той спря и въздъхна.
— Да… В твоята градска клиника всичко е отдавна запланувано и организирано, там не цари такава треска, както в една новооткрита болница.
— Но това съвсем не е лошо. Искам да кажа, че ще ми достави удоволствие да обсъдя с теб създаването на клиниката. Аз например бих направила специално отделение за изгаряния, освен това изолационна и…
Лий рязко я прекъсна:
— Правиш добри предложения, но в големите градове пациентите редовно плащат сметките си.
— Щом градските клиники са толкова добри, защо не си остана в твоята? — не можа да се сдържи Блеър. — Защо се върна?