Преди да успее да каже нещо, той стремително я вдигна на седлото. Блеър примирено се опита да подреди полите си така, че поне до известна степен да запази благоприличие. Надяваше се, че точно в този момент Хюстън не гледа през прозореца. Някой ден сестра й сигурно щеше да й прости, че й е откраднала годеника, но тя никога, никога нямаше да й прости, че е излязла на езда с неподходящо облекло.
Ала щом Леандър й се усмихна, Блеър начаса забрави и сестра си, и всичките си съмнения, че е излязла с мъж, чието общество й е неприятно. Отидоха далеч извън града. Известно време яздиха един до друг в мълчание. После Блеър го накара да развие подробно плановете си за устройството на клиниката. Тя също описа как си я представя. Лий замислено спомена, че много иска да работи с някой колега. Блеър внимателно се осведоми не би ли приел някоя колежка. Ако тя е тази колежка, отговори той, ще я вземе без всякакви уговорки. После в продължение на половин час говори само затова, как добре биха работили двамата в новата клиника, ако Блеър остане в Чандлър. Не мина много време и фантазиите му заразиха и нея. Тя въодушевено заговори за чудесата, които ще извършат заедно, и скоро двамата стигнаха дотам, че изтребиха из корен всички болести в щата Колорадо.
— После тримата ще се преместим в Калифорния и ще излекуваме окончателно още един щат — засмя се Лий.
— Тримата? — слиса се Блеър.
Лий укорително я изгледа.
— Ами Алън? Забрави ли мъжа, когото обичаш? Човека, за когото ще се омъжиш. Той също ще бъде с вас. Трябва да го вземем на работа в новата клиника. Ще ни помага, както ни помагаше и вчера.
Странно, но Блеър почти беше забравила, че вчера Алън също беше с тях в болницата. Помнеше само, че сметна за безнадежден случая с разкъсания стомах на миньора, но дали след това взе участие в операцията?
— Стигнахме — каза Лий, когато Блеър го последва на малката полянка, обкръжена от високи скали. Той скочи от коня и го разседла. — Не мислех, че ще понеса гледката на това място след всичко, което се случи тук…
Блеър отстъпи назад, докато Лий сваляше седлото на коня и.
— Какво е станало тук?
Той спря за миг със седлото на рамо.
— Най-лошият ден в живота ми! Доведох тук Хюстън след нощта, в която ти и аз се любихме. И разбрах, че жената, на която дължа най-прекрасната нощ в живота си, не е тази, за която съм сгоден.
— О! — промълви едва чуто Блеър и си пожела да не го беше питала. Отдръпна се назад, докато Леандър извади одеялото от чантата на седлото и го разстла на тревата. После той отведе конете край поточето, което течеше наблизо и започна да разопакова кошницата за пикник.
— Седни — покани я Лий.
Май наистина не биваше да излизам на езда с него, рече си Блеър. Лесно му се противопоставяше, когато се държеше дръзко или хвърляше Алън в езерото, но последния път, когато се държа толкова мило, нещата стигнаха дотам, че тя се озова гола в обятията му и двамата се любиха. Блеър вдигна очи към Леандър, който се беше изправил над нея и видя, че слънцето е образувало ореол от лъчи около главата му. В никакъв случай не бива да го допускам близо до себе си, помисли си Блеър. Трябва да предотвратя и разговора за станалото през онази нощ. Ще се помъча да разговарям само по медицински въпроси…
Хапнаха от нещата, които беше донесъл Лий, и Блеър започна да му разказва за най-сериозните случаи в медицинската си практика. Нарочно си припомняше всички кървави подробности, защото Лий беше съблякъл сакото си и се беше излегнал на одеялото само на сантиметри от нея. Очите му бяха затворени и той от време на време изръмжаваше по нещо, за да й даде да разбере, че слуша. Блеър се страхуваше, че той всеки момент ще заспи. Докато описваше един особено тежък случай, очите й неволно търсеха тялото му. Гледаше дългите му крака, широките, силни рамене, които опъваха тънката памучна риза. Спомни си как космите на гърдите му докосваха голото й тяло и потръпна.
Колкото повече си спомняше, толкова по-бързо започваше да говори, докато най-после думите взеха да се прескачат в устата й и се спряха в гърлото й. С въздишка на примирение тя млъкна и втренчи очи в прибираните си на скута ръце.
Лий дълго не проговори и тя почти се убеди, че е заспал.
— Никога не съм срещал жена — заговори най-после той, и то така тихо, че Блеър се наведе над него, за да чуе думите му, — която да ме е разбирала толкова добре. Ти знаеш защо съм станал лекар. Всички момичета, които познавах досега, непрекъснато ме е упрекваха, защото вечно закъснявах за някоя забава. А аз трябваше непременно да закърпя някой ранен. Никога не съм срещал жена, която да се интересува от професията ми. Ти си най-великодушната и най-достойната за любов личност, която съм познавал досега.