Блеър бе толкова смаяна, че дъхът й секна. Някога вярваше, че се е влюбила в Алън само защото той беше първият млад мъж, който не възразяваше срещу професията и поведението й. Тя често се опитваше да бъде като сестра си: тиха и изискана. Да бъде сдържана, когато мъжът говори глупости, вместо да го укорява за това. Но не можеше да надскочи сянката си. Заради критичния си дух, смеха и откровеността си тя никога е беше имала много обожатели. Мъжете в Пенсилвания бяха обърнали внимание на красотата й и се интересуваха от нея, но когато научаваха, че е лекарка, чувствата им бързо охладняваха. Ако все пак не се изплашваха от бъдещата й професия, те бързо откриваха, че тя е много умна, а това качество беше недопустимо за една жена. Достатъчно беше да победи мъжа на шах или да реши наум някоя задача по-бързо от него и засегнатият веднага се отдръпваше колкото се може по-далеч. Алън беше първият, който не се стресна от ума й — затова само три седмици след запознанството им Блеър се убеди, че го обича.
А сега Леандър й признаваше, че я харесва. Като си помисляше какво му беше сторила през последните дни — отмъкна файтона и коня му и то трябваше да се върне пеш в града, — тя се чудеше как изобщо я понася. Или си имаше работа с мазохист, или Лий беше наистина забележителен мъж.
— Знам, че след няколко дни ще си отидеш и аз повече никога няма да те видя, затова искам да ти кажа колко много означаваше за мен нощта, през която бяхме заедно — заговори отново той с глас, който едва се чуваше. — Тогава смятах, че не можеш да устоиш на милувките ми, и суетността ми беше поласкана. Ти също ме укори, че съм суетен, но аз ставам такъв само когато съм с теб. Тогава се чувствах невероятно добре. Повярвах, че съм намерил жената на своя живот — приятелка, колежка и несравнима любовница. А ето загубих всичко!
С всяка дума Блеър се приближаваше до него, макар и едва забележимо. Лий обърна глава настрани.
— Искам да бъда почтен. Искам да ти дам онова, което желаеш и което ще те направи щастлива. Но се надявам, че няма да поискаш от мен да те изпратя на гарата, когато двамата с Алън напуснете града. Нищо чудно в деня на заминаването ви да се напия до смърт и да доверя проблемите си на някоя червенокоса хубавица в бара.
Блеър рязко се изправи.
— Такива неща ли ти харесват? — попита сковано тя.
Лий учудено я изгледа.
— За какво говориш?
— За червенокосите красавици от бара!
— Я престани, ти, малко, глупаво… — Лицето му пламна от гняв и той скочи. Издърпа одеялото под нея и нахвърля съдовете в кошницата. — Не, не обичам червенокоси проститутки. А би ми се искало да беше така. Бях достатъчно глупав да се влюбя в най-своенравната, най-сляпата и проклета жена на света. Никога не съм имал трудности с жените, а откакто те познавам, ти ми носиш само неприятности!
Той бързо започна да оседлава конете.
— Понякога ми се иска никога да не съм те срещал! — За миг обърна към нея разкривеното си от гняв лице. — Сама ще си затегнеш ремъците. И сама ще се прибереш в града. Ако, разбира се, не си сляпа и видиш пътеката пред себе си. Защото, що се отнася до хората, Бог те е наказал с пълна слепота.
Той сложи крак в стремето, но теглен от някакъв импулс, се върна и стремително впи устни в нейните.
Блеър напълно беше забравила какво става с нея, докато Лий я целуваше. Само след миг вече не знаеше коя е, защото щом усетеше устните му върху своите, цялото й съзнание се изпълваше с него.
— Ах, ти… — промърмори гневно той, когато се откъсна от нея и трябваше да я разтърси, за да отвори очи. — Имал съм слепи пациенти, които виждаха много повече от теб.
Лий се отдръпна от нея и понечи да се метне на коня си, но изръмжа: „По дяволите!“, върна се и затегна колана на седлото. Спря едва пред Вила Чандлър и заяви:
— Утре в осем те чакам в болницата.
Блеър едва успя да кимне, когато той вече изчезна от очите й в буен галоп.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Блеър се прибра в къщи в ужасно настроение. Не разбираше внезапно избухнали гняв на Леандър, както и своето вълнение. Майка й седеше в салона, заобиколена от стотици кутии.
— Какво е това? — попита разсеяно Блеър.
— Сватбени подаръци за теб и Хюстън. Искаш ли да разгледаш някои от твоите?
Блеър мрачно изгледа красивите опаковки и кратко поклати глава. В никакъв случай не искаше да й напомнят за сватбата, която надали щеше да се състои. Не можеше да си представи, че след всичко станало Леандър все още я иска за жена.
Обади се в хотела на Алън и остави съобщение, че двамата трябва да бъдат в болницата в осем часа на другата сутрин. После се качи горе и побърза да се напъха в горещата вана.