— Кой сега е коварният от двама ви?
— Просто се опитвам да се отбранявам — отвърна Алън. — Разбираш ли, Блеър, не мога да понеса непрекъснато да ме правят на глупак. Аз съм лекар, но още не съм завършил образованието си, а трябва да се конкурирам с човек, който има няколкогодишен опит като хирург. Аз съм израсъл в град, а той ме кара да се състезаваме в гребане и яздене. Естествено, че няма да се представя добре.
— Алън, нима още не си разбрал? Леандър се оттегли от състезанието. Вече нямаш съперник. Той не ме иска за своя жена. Ще остана в Чандлър, докато се омъжи сестра ми, и после двамата ще се махнем оттук. Дори храня надежда, че Хюстън все пак ще се омъжи за Леандър.
За момент Алън я изгледа изпитателно.
— Виждам, че част от теб действително вярва в това, което ми разправяш. Но чуй каква още ти кажа: Уестфийлд не е отстъпил. Този негодник ми съперничи толкова усилено, че непрекъснат се чудя на неговата упоритост. А щом си мислиш, че в понеделник няма да има сватба, защо тогава не спря подготовката за двойната венчавка? Нима ще стоиш най-отпред и ще гледаш как сестра ти сключва брак, докато по масите се трупат двойни подаръци? Питам те: какво ще правиш с твоята половина?
Той опря ръце на креслото и я погледна право в очите.
— А що се отнася до брака на Хюстън с твоя любим доктор — не вярвам, че ще понесеш подобна гледка!
— Стига толкова — прозвуча гласът на Леандър откъм вратата.
— Съвсем не стига — отговори раздразнено Алън и се изправи срещу него.
— Ако желаете да се биете с мен…
Леандър млъкна, защото Блеър скочи и застана между двамата.
— Врече е да вземеш решение, Блеър — заяви Алън. — Заминавам с влака, който тръгва от гарата в четири следобед. Ако не дойдеш, тръгвам сам. — И излезе от кабинета.
Блеър остана сама с Лий. Той помълча малко и после нежно сложи ръка на рамото й.
— Блеър… — заговори той, но тя го отблъсна.
— Смятам, че Алън е прав. Време е да взема решение и да престана с тия детски игри.
Тя избяга от болницата и се прибра пеш в къщи.
Когато се озова в статията си, взе лист хартия и внимателно записа всичко, което говореше за и против заминаването й с Алън. Намери пет сериозни, истински причини, поради които трябваше да се махне от този град. Като се започне с общите размисли за тесногръдието на жителите му и се стигне до строго личния мотив да освободи Хюстън от чувството, че е задължена да се омъжи за милионер.
Имаше само една причина да не напуска Чандлър: никога повече нямаше да види Леандър. Нямаше и да работи в новата му клиника, макар че Алън вероятно беше прав в твърденията си, че плановете са просто примамка, която му осигурява победа в състезанието.
Блеър се изправи. Нищо, че не можеше да работи тук. Очакваше я болницата „Свети Йосиф“ в Пенсилвания. Погледна униформата си и разбра, че няма да вземе нищо освен нея. Не биваше да напуска къщата с пътна чанта, защото домашните щяха да я засипят с въпроси. Можеше да вземе само лекарската си чанта и дрехите, които носеше на гърба си. Смачка списъка и го стисна в ръка. Можеше да й потрябва, за да й напомни защото постъпва така.
В партера майка й беше заета с подреждането на подаръците. Хюстън беше излязла. Блеър се опита да намери думи, с които да се обърне към майка си — да й каже сбогом, без тя да разбере. Но Оупъл беше погълната от заниманието си и усърдно броеше сребърните съдове и прибори.
С вирната брадичка Блеър излезе и тръгна към гарата. Докато вървеше по улиците, тя започна да гледа с други очи на оживения малък град. Може би не беше толкова нищожен, колкото го мислеше досега. Не беше Филаделфия, но си имаше своите предимства. Три файтона изтракаха покрай нея и седящите в тях хора я поздравиха:
— Здрасти, Блеър-Хюстън!
Днес това двойно име звучеше приятно в ушите й.
Като наближи гарата, започна да размишлява какво ли ще стане след заминаването й: дали Хюстън ще се омъжи за Леандър, да дали майка й ще разбере изчезването й, дали Гейтс ще я намрази още повече?
В три часа и четиридесет и пет минути Блеър пристигна на гарата и от пръв поглед установи, че Алън още го няма. Застана на перона с чанта в ръка, стисна в другата списъка с причинете и си помисли, че преживява последните си минути в този град, наречен на името на баща й. След скандала, който беше предизвикала, като не само отне годеника на сестра си, а и четири дни преди сватбата избяга с друг, надали щеше да види отново града преди деветдесетия си рожден ден.
— Значи все пак реши — чу зад гърба си познат глас. Обърна се рязко и видя Леандър, седнал на една пейка.
— Сметнах, че е редно да дойда на гарата и да ти кажа сбогом — продължи той.