— Нима не беше наистина такъв? — попита предпазливо Блеър, тъй като се боеше, че ще узнае някои неприятни неща за обожавания си баща.
Оупъл нежно сложи ръка на рамото й.
— Разбира се, беше всичко това и още много повече. Ти не помниш толкова неща, нямаш представа за жизнеността, за гордостта и енергията, за смелостта и честолюбието му. — Тя въздъхна. — Но истината е, че Уилям Чандлър страшно ме уморяваше с активността си. Много го обичах, но понякога плачех от облекчение, когато най-после излизаше от къщи. Трябва да знаеш, Блеър, аз съм възпитана с вярата, че мястото на жената е у дома, че тя трябва да си седи в салона, да бродира и да наставлява слугите. Най-голямото приключение, което се осмелявах да предприема, беше изпробването на някои сложен бод в бродериите ми.
Тя се облегна назад в стола си и се усмихна.
— После се запознах с баща ти. По някаква причина той реши да се ожени за мен, но аз нямах думата в тази работа. Беше извънредно красив мъж и нито веднъж не помислих, че мога да му откажа каквото и да било. Оженихме се и за съжаление кризите зачестиха. И всички те бяха предизвикани от безкрайната му енергия. Даже когато създаваше деца, те трябваше да бъдат близнаци, едно дете не беше достатъчно.
Тя погледна към ръцете си и по страните й потекоха сълзи.
— Когато Бил загина, помислих, че и аз ще умра. Животът ми изгуби всякакъв смисъл, едва след много време започнах да си припомням неща, които преди женитбата си вършех с удоволствие — шиене, плетене, и естествено имах вас, момичетата. Тогава в живота ми се появи мистър Гейтс. Различаваше се от Бил като нощта от деня и много харесваше онова, което Бил наричаше „женски глупости“. Мистър Гейтс имаше строги схващания за задълженията и правата на жената. Не изискваше от мен да се катеря с него по планините в неделните дни, както това правеше Бил. Не, този човек ми създаде добър дом, където да живея, да се грижа за децата си и следобед да организирам чайове. Когато го опознах по-отблизо, разбрах че е лесно да го задоволявам и че нещата, които обичах, са същите, които той очакваше от мен. С баща ти никога не бях сигурна, дали да направя нещо, или да го оставя. — Тя вдигна очи към Блеър. — Така се влюбих в Гейтс. Моите желания и неговите представи за женските задължения съвпадаха напълно. Боя се, че при това не се замислих сериозно за вас двете и не взех предвид колко приличате на баща си. Мислех, че само ти приличаш на него, затова настоях да живееш при Хенри. Реших, че Хюстън се е метнала на мен, и това до известна степен е вярно. Но тя също е наследила доста качества на баща си и понякога прави странни неща. Преоблича се например като старица и посещава миньорските лагери. Бил сигурно щеше да постъпи по същи начин.
Блеър дълго остана мълчалива, разсъждавайки над майчините си думи и питайки се дали някога ще може да обича Леандър. Преди беше сигурна, че е влюбена в Алън, но когато той я изостави, не й се искаше да умре. Колко много неща се разрушиха след събитията от последните дни. Винаги, когато поглеждаше Лий, си спомняше колко дълго и колко много го е обичала Хюстън, а сега сестра й трябваше да стои и да гледа как годеникът й се венчава за друга.
В нощта преди сватбата Блеър почти не спа. Дори на сутринта всички нощни демони бяха събрани до леглото й. Ярката слънчева светлина не успя да я освободи от чувството на обреченост.
През последните дни понякога забравяше, че се омъжва за избраника на сестра си, но тогава все още вярваше, че това няма да стане. Очакваше, че нещо ще се случи и Хюстън ще си получи Леандър обратно.
В десет часа сутринта потеглиха към Вила Тагърт, където щеше да се състои венчавката: Оупъл и близначките напред в красивата малка карета на Хюстън, един от многобройните подаръци на Тагърт, следваше ги момчето от обора с голяма наета кола, в която внимателно бяха разположени увитите в муселин булчински рокли. По пътя трите жени не размениха нито дума. Когато Блеър попита Хюстън за какво мисли в момента, сестра й отговори, че се надява лилиите да са пристигнал цели и невредими в дома на Тагърт.
За Блеър това бе поредното доказателство, че Хюстън мисли най-вече за парите на мъжа, който ставаше неин съпруг.
Щом пред очите им се появи Вила Тагърт, тя за сетен път се убеди, че сестра й се продава на Златния телец.
Къщата приличаше на планина от мрамор: хладна, бяла и грамадна. В партера имаше огромен салон с две вити стълбища, чиито размери надминаваха и най-смелите й очаквания.
— Ще слезем по тези стълби — обясни Хюстън и посочи стъпалата, които водеха към галерията. — Едната по лявата, другата по дясната.
И тя се отдалечи, обкръжена от ято празнично облечени приятелки, на които искаше да покаже къщата, докато Блеър остана като закована на мястото си.