За миг безкрайно учудване изпълни душата й. До днес беше сигурна, че никой, дори собствената им майка, не различава близначките една от друга, но този мъж беше успял. Хвърли поглед към Леандър и видя тихата усмивка, с която посрещна Хюстън. Естествено той я приемаше на доверие, нямаше причини да очаква зло от когото и да било, тъй като самият той беше неспособен да строи зло на хората. Но за Тагърт се говореше, че е спечелил огромното си богатство изключително по безчестен начин. Може би именно затова той навсякъде подушваше предателство и успя дори да различи близначките. Тези мисли преминаваха като светкавици през ума на Блеър.
Когато двете се изкачиха на платформата, тя не посмя да погледне сестра си. Леандър взе ръцете на Хюстън в своите, но Тагърт рязко се извърна настрана.
— Скъпи мои чеда, ние… — започна свещеникът, ала Хюстън спокойно го прекъсна:
— Простете, но аз съм Хюстън.
Блеър смаяно изгледа сестра си. Защо разваляше сега подготвената с толкова мъки замяна? Леандър гневно впи очи в Блеър.
— Да си сменим ли местата? — обърна се той към Тагърт.
— Все ми е едно — сви рамене милионерът.
— Но на мен не — отговори Леандър и решително закрачи към другия край на платформата.
Леандър взе ръката на Блеър в своята и я стисна с все сила. Но тя не чувстваше болката. Тагърт беше признал пред очите на целия град, че не се интересува особено от Хюстън и му е все едно за коя ще се ожени. Блеър никога досега не се беше запитвала защо Тагърт реши да се ожени за сестра й и сега сметна, че я е взел, защото само една изоставена годеница би се омъжила за такъв като него.
Леандър я ощипа по ръката и тя навреме вдигна очи, за да отговори:
— Да!
Преди да осъзнае какво става, венчавката беше извършена. Леандър я прегърна, защото беше ред на задължителната целувка. За насъбралите се гости целувката трябваше да изглежда истинска и страстна, но в действителност Лий прошепна в ухото й с едва сдържана ярост:
— Искам да те видя отвън! Веднага!
Препъвайки се в четириметровия сатенен шлейф, Блеър се опита да върви в крак с него, докато той я теглеше към изхода. Салонът беше препълнен с хора, които се притискаха да видят брачните двойки, но Леандър не пусна ръката й нито за миг, докато не я отведе в голямото, облицовано с плочки помещение в края на коридора.
— Каква беше тая комедия, по дяволите! — попита той, но дори не й остави време да отговори. — Толкова ли се ужасяваш от мисълта, че трябва да живееш с мен, та прибягваш към подобни драматични средства, само и само да се избавиш? Нима предпочиташ да живееш с мъж, когото изобщо не познаваш, но не и с мен? Значи ли това, че предпочиташ всеки друг мъж пред мен?
— Не! — най-после извика Блеър. — Дори не помислих за теб, мислех само за Хюстън. Исках да я спася от онзи ужасен човек!
Леандър впи очи в нейните и когато отново заговори, гласът му прозвуча изненадващо спокойно:
— Значи ли това, че си била готова да се омъжиш за човек, който те отвращава, само за да може сестра ти да си върне мъжа, когото желае — според теб?
— Разбира се. — Блеър смутено се изчерви. — Каква друга причина бих имала за подобна размяна?
— Причината би могла да бъде следната: бракът с който и да било друг мъж е по-приемлив от брака с мен. — Той настойчиво продължи: — Блеър, трябва веднага да оправиш тази работа. Иди да поговориш с Хюстън. Настоявам да я попиташ защо се е омъжила за Тагърт. Искам да я слушаш внимателно, докато ти отговаря. Разбра ли ме? Слушай внимателно отговора й!
Без да обръща внимание на стотиците гости, които се смееха и обсъждаха размяната на булките пред олтара, Леандър повлече Блеър след себе си през множеството, питайки непрекъснато къде е Хюстън. Скоро я намериха сама в една малка стая заобиколена от купища хартии.
— Мисля, че вие двете трябва да си изясните някои неща на четири очи — изсъска през стиснати зъби Леандър, после бутна Блеър през вратата и здраво я затвори зад гърба й.
Когато близначките останаха сами в стаята, и двете дълго мълчаха. Хюстън седеше със сведена глава в едно кресло, а Блеър дори не се осмели да пристъпи към нея и остана до вратата.
— Мисля, че е време да слезем в градината и да разрежем сватбената торта — заговори най-после Блеър и гласът й прозвуча необичайно плахо. — Ти и Тагърт…
Хюстън скочи като ужилена от скорпион.
— Не можеш дори да го наречеш със собственото му име, така ли! — заговори тя, натъртвайки с гняв всяка сричка. — Мислиш си, че той няма чувства? Смяташ, че щом си изпълнена с предразсъдъци спрямо него, имаш право да се отнасяш с този човек, както на тебе ти се иска.