Блеър се стъписа от внезапни гняв на сестра си и отстъпи назад.
— Но, Хюстън, всичко, което направих, беше само заради теб. Исках да те видя щастлива.
Хюстън сложи юмруци на кръста си и се изстъпи пред Блеър, сякаш смяташе скоро да ги пусне в употреба.
— Щастлива? Как мога да бъда щастлива, като дори не знам къде е съпругът ми? Благодарение на теб никога няма да разбера какво означава щастието!
— Благодарение на мен? Но аз направих всичко, което беше по силите ми, за да ти помогна. Колко пъти се опитвах да те вразумя и да те накарам да разбереш, че не бива да се омъжваш за този човек само заради парите му. Кен Тагърт…
— Ти май все още не проумяваш как стоят нещата! — прекъсна я рязко Хюстън. — Унизи този горд, чувствителен човек пред очите на целия град и дори не осъзнаваш какво си сторила.
— Доколкото разбирам, говориш за случилото се пред олтара? Направих го само заради теб, Хюстън. Знам, че обичаш Леандър, и реших да се венчая за Тагърт, за да те направя щастлива. Никога не съм искала да те видя нещастна. Зная, че разруших живота ти, но се опитах да поправя стореното.
— Аз, аз, аз! Само това чувам. Ти знаеш, че аз обичам Леандър. Ти знаеш, че Кен е лош човек. През последните дни прекарваше цялото си време с Леандър и говориш за него, сякаш е някой бог. Всяка втора дума в устата ти е „Леандър“. Мисля, че наистина си искала най-доброто за мен — да ми дадеш най-прекрасния мъж.
Хюстън се приведе към сестра си.
— Вярвам, че Леандър запалва пожар в тялото ти, но с мен не беше така. Ако в последно време не беше заета изключително със себе си и беше взела предвид, че и аз притежавам искрица разум, щеше да забележиш, че съм се влюбила в един добър, достоен, деликатен човек. Признавам — обвивката му е доста грапава, но ти винаги се оплакваше, че моята е прекрасно гладка. Или и това не помниш?
Блеър безсилно се отпусна на първия попаднал й стол.
— Ти си се влюбила в Тагърт? В Кен Тагърт? Нищо не разбирам. Ти винаги си обичала само Леандър. Откак се помня, ти обичаш него и никой друг.
Гневът на Хюстън се уталожи, също така бързо, както беше дошъл. Тя обърна гръб на сестра си и пристъпи към прозореца.
— Права си. Реших, че трябва да го имам още когато бях шестгодишна. Мисля, че си поставих тази цел като някой алпинист, който иска да завладее върха на всяка цена. Може би трябваше да си избера Монт Рение. Щях да се изкача на върха и работата да се свърши. Нямах никаква представа как ще живея с Леандър след сватбата.
— Но много добре знаеш какво ще правиш с Тагърт, така ли?
Хюстън се извърна към сестра си и се усмихна.
— О, да! Много добре знам как ще живея с него. Ще му създам дом, място, където да цари сигурност, където ще правя само онова, което аз искам.
Блеър се надигна и този пътя сви ръце в юмруци.
— Как не намери две минути да ми разкажеш всичко това? Последните две седмици бяха същински ад за мен. Толкова се тревожех за теб, изплаках си очите от мъка, че съм разрушила живота на сестра си, а сега ти стои тук и най-спокойно ми признаваш, че си влюбен в този цар Мидас!
— Не желая да чувам презрителните ти забележки! — изкрещя Хюстън, но веднага се умири. — Той е най-добрият, най-мекият човек на света и е толкова великодушен. И аз „случайно“ много го обичам!
— А аз преживях адски мъки от тревога по теб. Трябваше да ми кажеш!
Потънала в мислите си, Хюстън гладеше с ръка ръба на бюрото, поставено в средата на стаята.
— Предполагам, че не ти го казах само защото ужасно те ревнувах заради твоята любовна нощ…
— Любов?! — избухна Блеър. — Май за Леандър аз също съм Монт Рение. Не отричам, че физически доста ме привлича, но това е всичко, което той иска от мен. Прекарваме по цели дни един до друг в операционната, но чувствам, че не го познавам. Всъщност той почти не ме допуска до себе си. Знам толкова малко за него. Той реши, че трябва да ме има, и заложи всичко на карта, за да ме получи.
— Нали те виждам как го гледаш! Никога не съм усещала нужда да го гледам така, както го правиш ти.
— То е, защото никога не си го виждала да работи в операционната. Ако го видиш там, сигурно ще…
— …Ще изпадна в безсъзнание — завърши със смях Хюстън. — О, Блеър, много съжалявам, че не поговорих с теб по-рано. Предполагах, че се измъчваш, но много ме заболя от онова, което стана. Струваше ми се, че цял живот съм била сгодена за Леандър, а ето че дойде ти и само след една-единствена нощ успя да ми го отнемеш. А Лий винаги ме наричаше своята ледена принцеса и аз ужасно се боях, че съм безчувствена.