— Но сега се освободи от тази грижа, така ли? — попита Блеър.
Страните на Хюстън поруменяха.
— Знам, че с Кен няма да имам тази грижа — прошепна тя.
— Значи наистина го обичаш? — промълви Блеър, която все още не можеше да го проумее. — И не се дразниш, когато месото изскача от чинията му? Не те интересува, че говори с пълна уста или че целува други жени?
Как можа да го каже! По-добре да си беше отхапала езика.
— Какви са тия жени? — попита с присвити очи Хюстън. — Моля те Блеър, отговори ми веднага!
Блеър пое дълбок въздух. Трябваше да разкаже на сестра си какво беше видяла в градината, преди да е станала венчавката. Вече беше твърде късно.
Хюстън отново се изправи пред сестра си.
— Ако още веднъж направиш опит да управляваш живота ми както преди малко пред олтара, повече никога няма да ти простя. Аз съм зряла жена, ти знаеш нещо за мъжа ми и искам да ми го кажеш!
— Видях го в градината малко преди венчавката да се целува с Памела Фентън — изговори на един дъх Блеър.
Хюстън побледня, но запази самообладание.
— Но после въпреки това дойде при мен — прошепна тя. — Видя я, целуна я, но се венча за мен. — Сияеща усмивка се появи по лицето й. — Блеър, в този миг ти ме направи най-щастливата жена на света. Сега ми остава само да намеря съпруга си и да му кажа, че го обичам и се надявам да ми прости.
Внезапно тя спря.
— О, Блеър, ти изобщо не го познаваш! Той е толкова добър човек, толкова великодушен, толкова силен, че хората търсят да се облегнат на рамото му, но в същото време е… — Тя скри лице в ръцете си. — Не може да понася, когато го поставят в неудобно положение, а ние го унижихме пред целия град. Никога няма да ми го прости, никога!
Блеър тръгна към вратата.
— Ще го намеря и ще му обясня, че за всичко съм виновна аз и ти нямаш нищо общо. Хюстън, аз дори не подозирах, че ти наистина имаш намерение да се омъжиш за него. Просто не си представях, че може да се живее с такъв човек.
— Мисля, че сега ще се освободиш от всичките си грижи. Смятам, че той ме е напуснал.
— Но какво още стане с гостите? Не може просто ей така да изостави гостите си!
— По-добре ли е да остане и да слуша как се забавляват за негова сметка, така ли! Да говорят, че Леандър до последната минута не можел да се реши коя от двете близначки да избере. Нито един от тях не смята, че Кен също има право да избира. Кен си въобразява, че аз все още обичам Лий, ти също смяташ, че обичам само Лий, а мистър Гейтс казва, че се омъжвам за Кен само заради парите му. Мама беше единственият човек, който веднага разбра, че съм влюбена — за пръв път в живота си!
— Какво да сторя? Как да поправя грешката си? — попита унило Блеър.
— Нищо не можеш да направиш. Той си е отишъл. Оставил ми е къщата и пари и си е отишъл. Но какво да прави с тази грамадна празна къща, щом него го няма в нея? — Хюстън отново седна. — Блеър, та аз дори не знам къде да го търся. Може би вече пътува към Ню Йорк, кой знае?
— Аз обаче предполагам, че е потеглил към дървената си хижа.
Двете жени стреснато вдигнаха очи и видяха приятеля на Кен — Идън, застанал в рамката на вратата.
— Простете, не исках да подслушвам. Но като имам предвид случилото се пред олтара, знам, че Кен е страшно разгневен.
Хюстън сръчно уви около ръката си дългия шлейф на сватбената рокля.
— Аз ще отида при него и ще му обясня всичко. Ще му кажа, че сестра ми е толкова влюбена в Леандър Уестфийлд, та е решила, че аз също го обичам. — И тя с усмивка се обърна към Блеър. — Много е лошо, дето смяташ, че се омъжвам за Кен само заради парите му, но много ти благодаря за обичта, която те е накарала да се пожертваш заради мен. Беше готова да дадеш онова, което междувременно ти стана най-скъпо на света.
Тя целуна сестра си по бузата, а Блеър обви ръце около врата й.
— Хюстън, аз дори не предполагах, че го обичаш. Щом приемът свърши, ще ти помогна да си прибереш багажа и…
С тих смях Хюстън се освободи от прегръдката й.
— Не, скъпа моя, не, моя властна сестричке. Аз ще напусна къщата още сега. Моят мъж е по-важен от няколкостотин гости. Ти ще останеш тук и ще отговаряш на всичките им любопитни въпроси. Измисли къде сме ние с Кен.
— Но, Хюстън, аз нямам и понятие как да се справя с този голям прием!
Хюстън спря на вратата.
— Аз научих това по време на безполезното си образование — отговори с мека ирония тя. — Не е толкова трагично, колкото си мислиш. Кураж, Блеър! Може би ще има няколко случая на хранително отравяне но с тях ти непременно ще се справиш. Желая ти щастие! — извика тя и изтича навън.
Блеър остана сама в стаята, ужасена от мисълта, че й предстои да ръководи един толкова голям и сложен празник.