Когато Блеър не отговори, той продължи:
— Това, от което се нуждаеш сега, е чаша шампанско. И двамата знаем до какво води, нали?
Той я пусна в антрето и зави надясно към трапезарията. Блеър почти не познаваше къщата. Пристъпи наляво и се озова в салона. Зад него имаше малка спалня, предназначена за гости. Мебелите бяха от тежко тъмно Дърво, но помещението изглеждаше уютно с бяло-сините си тапети и бордюра от бледочервени рози под тавана. Блеър приседна на един от диваните обвити в сатен.
Леандър се върна при нея с две чаши и бутилка шампанско, поставена в сребърна кофичка с натрошени парчета лед.
— Надявам се, че ще ти хареса тук. Всички идеи за обзавеждането са на Хюстън. Аз почти не се интересувах от онова, което правеше тя. — Той седна в другия край на дивана, сякаш усещаше страха й.
— Харесвам къщата. Аз нямам и понятие от обзавеждане на дом, но Хюстън е специалист по тези работи. Вероятно и без това щях да я помоля да ме замести. Но сега тя ще се занимава с дома на Тагърт.
— Вие двете разбрахте ли се най-после? — Шампанското успокои обтегнатите й нерви и Леандър побърза отново да напълни чашата й.
— Хюстън призна, че е влюбена в Тагърт. — Блеър изглеждаше искрено смаяна. — Не мога да си представя какво намира сестра ми в тоя шумен и недодялан тип. Невероятно е, че е предпочела него пред теб. — Тя млъкна и цялата почервеня от смущение.
Леандър развеселено се засмя.
— Благодаря за комплимента.
Той се приближи до нея и започна да си играе с къдриците, изплъзнали се от строгия кок, измайсторен тази сутрин от Хюстън. После бавно започна да вади фуркетите от косите й
— Противоположностите винаги се приличат. Погледни само нас двамата. Тук седя аз, хирург от висока класа, а тук ти — бъдещата домакиня и майка, която ще нарежда чорапите по местата им и ще се грижи мъжът й да има уютен дом вечер, когато се прибира от работа…
Блеър едва не са задави с шампанското си.
— Нима искаш да кажеш, че трябва да се откажа от професията си и да обслужвам единствено теб? — изфуча тя. — От всички идиотски тесногръди възгледи, които съм чувала досега, това е най-непоносимият! — Тя тресна чашата си на масичката и скочи. — Колко пъти се опитах да убедя Хюстън, че си втори мистър Гейтс, но тя не ме слушаше. Все твърдеше, че си съвсем различен. Едно само ще ти кажа, Леандър Уестфийлд, ако си се оженил за мен с мисълта, че заради теб ще изоставя професията си, най-добре е веднага да се откажеш!
Леандър спокойно си седеше на дивана и тя се приведе над него с оперени на бедрата ръце. Докато му говореше, той бавно се надигна, а когато тя свърши пое дълбоко въздух, кротко й се усмихна.
— Мисля, че имаш още много да учиш, докато ме разбереш. За съжаление не проумявам защо си винаги готова да предполагаш най-лошото за мен, но се надявам скоро да ти докажа, че не съм такъв, за какъвто ме мислиш. А аз имам намерение да прекарам живота си с теб и да те науча на нещо по-добро. Но обучението ще започне от утре — завърши той, обгърна я с ръце и я привлече към себе си.
Блеър се вкопчи в него и когато устните им се докоснаха, светът около нея сякаш експлодира. Знаеше, че почти не познава този мъж. Нямаше представа какви са били мотивите му да се ожени за нея, не знаеше дали не я е търпял до себе си в болницата само за да спечели състезанието, както твърдеше Алън, или пък съвместната работа с нея му доставяше същото удоволствие, като и на нея.
Но в този миг нищо нямаше значение. Блеър усещаше единствено ръцете, които я прегръщаха, близостта на мъжкото тяло до своето, горещината, която се излъчваше от него и се вливаше в нея.
— Толкова дълго чаках да се случи отново онова, което стана тогава — промълви тихо той, докато навиваше косите й около китката си, а с другата си ръка галеше тила й. — Качи се горе и се приготви. Тази вечер ще се проявя като джентълмен — за пръв и за последен път. Затова използвай този уникален случай. Не ме гледай така, а върви! Сигурен см, че за тази нощ сестра ти е приготвила колкото се може по-предизвикателна нощница, естествено в рамките на позволеното. Хайде, иди да я облечеш. Имаш на разположение десетина минути може би…
Макар и неохотно, Блеър отпусна ръце и тръгна нагоре по тясната вита стълба към спалнята. На втория етаж бяха разположени цели три спални: една за обитателите на дома, една за гости и една за бъдещите наследници. Дрехите й вече висяха в гардероба, обувките й бяха подредени до тези на Леандър. За миг й се стори, че никога не е виждала нещо толкова интимно, колкото тези наредени един до друг чифтове обувки.
На леглото я очакваше прекрасна роба от бял шифон с паунови пера по края и на ръкавите, а до нея лъскаво одеяние от бял сатен, което явно се носеше под робата. Блеър само поклати глава при вида на подобни екстравагантности, но още в следващия миг усети в сърцето си огромно нетърпение да ги изпробва. Понякога животът на сестра й й се струваше толкова безполезен, но с организирането на тази сватба Хюстън окончателно завоюва уважението й. Венчавката и приемът след нея изискваха талант на армейски генерал, а тя се беше погрижила за всички най-дребни детайли. Беше помислила дори за това, дрехите на сестра й да бъдат пренесени в бъдещия й дом още по време на сватбеното тържество.