Най-добре беше да се измъкне незабелязано от къщи.
Никога досега не беше се приготвял толкова бързо, колкото в този момент. Все пак се качи в спалнята и набързо обясни на Блеър, че има спешен случай и ще се постарае да се върне колкото се може по-скоро. Сълзи замъглиха очите му, като я видя свита на леглото в тънката сатенена нощница, под която ясно се очертаваше великолепно закръгленото й тяло. Беше си заслужил наградата. Но вместо да си я получи, хукна надолу по стълбата и тресна зад себе си къщната врата, преди Блеър да е успяла да произнесе дори една дума.
Все още беше много зле, когато влезе в бащиния си дом. Макар че се чувстваше отговорен за стълбата на миньорите тази вечер хич не го беше грижа за тях.
Баща му разказа, че някакъв шпионин съобщил на пазачите, че в лагера е проникнал човек от профсъюзите и е разговарял с работниците. Този човек проявил глупост и се върнал сам в лагера през планинския склон от задната страна, без да се плаши от пазачите. А сега те претърсвали всяка барака и заплашвали невинните хора.
Леандър имаше разрешение да влиза в рудника, затова можеше да намери профсъюзния агитатор, преди да го открият пазачите. Така щеше да спаси младия човек, а и миньорите, които несправедливо щяха да бъдат обвинени, че са го въвели в лагера.
Лий знаеше, че единствено той е в състояние да предотврати катастрофата, затова се зае щателно да подготви файтона си за опасното пътуване.
— Ако Блеър дойде при теб, не смей дори да й намекваш къде съм отишъл. Ако й кажеш, че съм при пациент, ще те пита кой е той, за да дойде да ми помогне влечението. Измисли нещо, но, за Бога, не й казвай истината! Всичко, само не истината, иначе ще се напъха в рудника, без много да му мисли, и ще трябва да измъквам не само човека на профсъюзите, но и жена си от лапите на ония кучета.
Преди Рийд да успее да попита сина си коя според него е най-подходящата лъжа, чакълът изхвърча покрай ушите му и файтонът на Лий се понесе в обичайния си буен бяг.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
В продължение на няколко секунди Блеър се взираше с отворена уста във вратата. Само преди миг там стоеше Леандър, а после долу се чу затварянето на къщната врата.
Отначало се ядоса, но скоро по лицето й се изписа усмивка. Явно случаят беше много сериозен, щом Лий я изоставяше в нощта на сватбата им — въпросът беше на живот и смърт. Сигурно се излага на опасност, помисли си тя и стремително скочи от леглото. Независимо дали се касаеше за сериозна болест, за някоя престрелка между воюващите за пасища или за бандитско нападение над мирни хора, Лий трябваше да я вземе със себе си.
Без да обръща внимание на разхвърляната стая, Блеър навлече лекарската си униформа. Животът на Леандър и, разбира се, на пациентите му беше в опасност и тя трябваше да бъде до него.
Слезе долу и вдигна телефонната слушалка. Дежурна беше Мери-Катрин.
— Мери, къде отиде Лий?
— Не знам, Блеър-Хюстън — отговори младата жена. — Обади се баща му и в следващия миг Лий каза, че тръгна веднага. Естествено преди да се изключа. Никога не подслушвам разговорите, които свързвам.
— Но щом си чула случайно няколко думи, можеш да ми кажеш всичко! Не забравяй, че едно време не издадох на майката на Джими Талбот кой счупи най-красивата й кристална купа!
Минаха няколко секунди, преди Мери-Катрин да отговори:
— Мистър Уестфийлд каза, че някакъв непознат за мене мъж имал сърдечен пристъп. Горкичкият човек! Всеки път, когато мистър Уестфийлд се обажда на сина си по телефона, става въпрос за този мистър Смит. Нападат го все нови и нови болести. Само миналия месец бяха три, а Каролайн, която работи през деня, ми разказа за още два случая. Не ми се вярва, че ще изкара още дълго, но пък, от друга страна, бързо се оправя от многобройните си болести. Сигурно е много важен пациент, иначе Лий не би те оставил сама в сватбената нощ. Вероятно много ти липсва — изхихика многозначително Мери-Катрин.
Блеър с удоволствие би казала на тази малка глупачка какво мисли за подслушването й, но само прошепна:
— Много ти благодаря.
После окачи слушалката и се закле никога вече да не казва нещо интимно по телефона.
Файтона на Леандър го нямаше. Единственото, което беше на нейно разположение, беше огромен вран жребец с коварен вид, на който не можеше да има доверие. Затова тръгна пеш към къщата на свекъра си. Хладният планински въздух я ободри и тя измина с тичане последните метри по стръмната улица, която водеше към дома на Уестфийлд.
Затропа с юмруци по вратата, докато най-после разбуди обитателите. Отвори й полузаспалата икономка, а зад гърба й се показа и Рийд.
— Ела с мен в библиотеката — проговори той и Блеър се учуди на пепелявосивото му лице. Беше напълно облечен, но изглеждаше уморен до смърт. Явно не беше лягал и ужасно се боеше за живота на сина си. В каква ли каша беше забъркан Леандър?