— Много ти благодаря — промълви той, остави слушалката и изтича в обора да оседлае жребеца си. Стигна за рекордно време до дома на баща си.
— Какво си й разказал? — изкрещя извън себе си Лий.
Пред лицето на разярения си син Рийд се сви като лист хартия, сложен над пламъка на свещта.
— Трябваше бързо да измисля нещо, за да й попреча да тръгне подире ти. Единствената възможност, която ми хрумна, беше да замеся друга жена. След всичко, което знам за нея, реших, че войната, пожарът или работническият бунт само ще я накарат да се хвърли с главата напред в най-голямата бъркотия.
— Трябваше да измислиш нещо друго. Всяка история щеше да бъде по-добра от лъжата за моята истинска любов, която пристигнала в Чандлър. И на всичкото отгоре си й казал, е съм се оженил за нея само за да забравя изгубената си любов!
— Добре де, щом си толкова умен, кажи какво би й разказал ти, ако беше на мое място!
Лий отвори уста и отново я затвори. Ако баща му й беше казал истината, Блеър щеше да се втурне презглава към миньорския лагер. Даже оръдейни изстрели нямаше да могат да я спрат.
— Какво да правя сега? Как да й кажа, че баща ми е лъжец и за мен не съществува друга жена освен нея?
— А къде беше през сватбената нощ? Катереше се по планините. Ще й разкажеш ли за ранения синдикалист, когото си отнесъл в друг град? Дали това ще я възпре да тръгне подире ти следващия път?
— Най-вероятно ще се скрие в сандъка под седалката и ще изскочи в най-неподходящия момент, за да се хвърли срещу пушките на пазачите — изохка Лий.
— Първо трябва да я намерим — напомни му Рийд. — Търсенето трябва да бъде колкото се може по-дискретно. Не е нужно целият град да узнае, че жена ти е избягала.
— Не е избягала! — изфуча Лий. — Тя е…
Но и той не знаеше какво е станало с Блеър.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Цяла нощ Леандър и баща му търсиха изчезналата Блеър. Лий смяташе, че във вълнението си тя се е скитала безцелно из улиците. Провериха навсякъде, но не откриха никаква следа.
На следващата сутрин решиха да разпространят историята, че са я повикали за спешен случай и тя е заминала, без да каже къде отива. Лий беше много разтревожен. Тази измислица му позволяваше поне да я търси открито.
Чуха са някои и други подигравки, че Леандър е изгубил жена си още през сватбената нощ, но двамата с Рийд достойно се справиха с любопитните разпити. Лий не обръщаше внимание на присмехулниците. Цялата му тревога беше съсредоточена в Блеър — къде е тя и дали е добре. Беше толкова импулсивна, а и бракът им все още нямаше никаква основа. Затова се боеше, че е избягала при вуйчо си в Пенсилвания и нищо не може да я върне отново при него. Какво ли не беше направил, за да я получи, но нямаше да има сили да го стори още веднъж, за да я накара да остане при него.
Следобед беше толкова изтощен, че рухна във все още неоправеното легло и заспа като мъртъв. Последната му мисъл беше, че на сутринта ще телеграфира на доктор Хенри Блеър и ще го помоли да задържи Блеър при себе си, докато дойде да си я прибере.
Събуди се, когато нечия тежка ръка го разтърси за рамото.
— Уестфийлд! Събуди се, Уестфийлд!
Лий сънено се обърна по гръб и се озова лице в лице със зачервения от гняв Кен Тагърт.
— Къде е жена ти? — изкрещя баджанакът му.
Лий седна в леглото и прокара ръце по косите си.
— Боя се, че ме е напуснала — промълви той. Нямаше смисъл да крие истината. Скоро целият град щеше да научи.
— И аз така си мислех. Я виж какво пише тук!
Кен му пъхна едно смачкано парче хартия. На него с примитивни печатни букви беше написано следното послание:
Жена би е в ръцете ни. Утре оставете 50 000 долара на Типинг Рок. Ако не, тя ще умре.
— Хюстън? — прошепна Леандър. — Вземам револвера и тръгвам с теб. Знаеш ли кой я е отвлякъл? Уведоми ли шерифа?
— Момент, момент — прекъсна го Кен и приседна на края на леглото. — Хюстън е добре. След венчавката не сме се мяркали в града. Прибрахме се едва днес на обед. А това намерих на бюрото си заедно с другите писма.
Лий скочи от леглото като ужилен.
— Значи са отвлекли Блеър! Трябва веднага да повикам шерифа. Не, той никога няма да я намери. Тръгвам аз и ще…
— Кротко, кротко — прекъсна го отново великанът. — Най-добре е да помислим и тогава да действаме. Когато се прибрахме днес, в къщи ме очакваше човек от Денвър, който ми разказа, че по пътя го нападнала някаква нова банда и го ограбила. Бандитите искали да устроят главната си квартира някъде в близост до Чандлър. Моят човек беше ужасно развълнуван и твърдеше, че тук, на Запад, всички са негодници и отвличат дори жени. Доколкото разбрах, докато се занимавали с него, дошъл пратеник и съобщил, че са „я“ хванали. Нищо чудно да е ставало въпрос за жена ти.