Блеър бавно се облегна на гърдите му. Може би Лий казваше истината. Много искаше да му повярва.
— Ти си бил отличен лъжец, Леандър — намеси се Франсоаз. — Откривам нова черта у теб. Досега се познавахме само в едно отношение, но затова пък много добре. — Тя също се облегна на него. — Ах, колко добре се познавахме!
Блеър отново се опита да надигне, но Лий я задържа с две ръце. После изгледа физиономията й, въздъхна тежко, хвана двете жени за китките и ги повлече нагоре по склона.
Блеър го последва неохотно. Изкачването беше дълго и трудно. Прескачаха паднали дървета или се провираха под стъблата им. Въздухът ставаше все по-разреден и тримата страдаха повече от липсата на кислород, отколкото от препятствията по пътя си.
През цялото време Лий не изпускаше китката на Франсоаз. Но когато понечи да помогне на Блеър, тя го отблъсна.
Дървената хижа беше построена между две стръмни планински седловини и така изкусно прикрита, че минаха два пъти покрай нея, преди да я забележат. После тя внезапно се изправи пред очите им, сякаш току-що беше паднала от небето.
Платото, на което беше разположена, не беше голямо и само след няколко крачки човек се озоваваше на ръба на пропастта. Гледката от тази височина беше зашеметяваща. Зелената трева, която стигаше до глезените, беше изпъстрена с парички, разцъфтели в три цвята, а зад хижата се носеше омайващ аромат на шипки.
Почвата на високопланинската гора, в която столетия наред се беше образувал хумусен пласт от угнилите растения, беше толкова мека, че заглушаваше шума от стъпките им. Без да каже нито дума, Лий даде знак на Блеър да пази французойката, докато той провери дали хижата е празна. Щом се увери, че вътре не дебне опасност, той им махна с ръка да влязат.
Намираха се в съвсем обикновена дървена хижа: две помещения с малък склад зад вратата, замърсени от многото небрежни хора и животни, които бяха намирали убежище в тях при буря. Но все пак тук никой нямаше да ги търси.
Блеър безучастно се загледа в Лий, който привързваше Франсоаз за един от подпорните стълбове, без да запушва устата й и да завързва краката й, за да може да ги движи. Беше взел една кърпа и понечи да я напъха в устата й, но се отказа.
— Не вярвам, че хората ви ще дойдат чак тук. Ще изляза пред хижата и като чуя шум, ще ви запуша устата.
— Но, скъпи нима си твърдо решен да продължаваш тази комедия? Тя знае за нас. Сама ми го каза.
— Разбира се, вярвам ви — отговори Лий и се зае да връзва ръцете й. — Казала ви е достатъчно, за да изплетете мрежата си от лъжи. Какво очаквате от тях?
Франсоаз само го изгледа.
Когато Блеър се обърна, тя видя само, че двамата се гледат дълбоко в очите.
Лий рязко се извърна и понечи да й каже нещо, но като забеляза израза на лицето й, взе пушката си и измърмори:
— Ако имаш нужда от мен, ще бъда навън. В чантите на седлото има храна.
После излезе и остави двете жени сами.
Блеър бавно започна да разопакова нещата, оставени от Лий на разклатената маса, която се намираше близо до подпорния стълб, за който беше завързана Франсоаз. В хижата имаше и камина, но дявол знае кога беше чистена за последен път. Пък и не можеха да запалят огън, защото димът се виждаше отдалеч.
Блеър си приготви сандвич с шунка и сирене и започна да яде. Франсоаз не преставаше да й говори за отношенията си с Лий.
— Той винаги ще се връща при мен — заяви тя. — Често се е опитвал да избяга, но никога не е успявал. Ще ми прости всичко, което направих, ще ме вдигне на коня си и ще ме отведе далеч оттук. Нощем ще ме притиска в обятията си и аз…
Блеър взе сандвичите си и една манерка и бързо излезе от хижата.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
Лий беше доста далеч от хижата и така добре прикрит, че Блеър не го видя, докато той не я повика:
— Какво се е случило?
Той грабна един от сандвичите и същевременно успя да я погали по ръката.
— Не ме докосвай! — изсъска тя и се отдръпна като опарена.
Лицето на Лий потъмня от гняв.
— Сега вече търпението ми свърши! Защо не ми вярваш? Казвам ти, че не познавам тази жена! Може ли да повярваш повече на чуждата жена, отколкото на мен — своя съпруг?
— Но баща ти ми каза, че си отишъл при нея. Как да не му вярвам?
— Баща ми те излъга, защото аз така му наредих! — изръмжа Лий.
Блеър отстъпи крачка назад.
— Излъгал ме е? Значи признаваш? Какво те накара да ме оставиш сама в сватбената нощ? Не си имал спешен случай. Съмнявам се, че твоят тайнствен мистър Смит изобщо съществува. Къде си бил тогава?