— Значи само ще се преструваш на заспал?
— Имам впечатлението, че Франсоаз е много предпазлива жена. Няма да рискува напразно живота си, затова ще й дам сигурността, че лесно може да избяга, защото ти си ме упоила и няма да попречиш на бягството й. Досега тя изобщо не се опита да избяга — заключи замислено той.
— Склонът беше много стръмен. Нямаше да стигне далеч
— Ти обаче се опита да избягаш от каньона, така ли е?
— Откъде знаеш? — усмихна се Блеър.
— Просто предположих. Ти си въобразяваш, че никой не може да ти стори зло, и винаги подценяваш опасността. Готова ли си да я разиграем? Вярваш ли, че ще бъдеш убедителна?
Блеър весело се засмя.
— Трябва да благодариш на моя изключителен артистичен талант за това, че двамата седим чак на тоя планински връх.
Лий се усмихна в отговор.
— Хайде, върви в хижата и слушай приказките й. Дръж се така, та тя да повярва, че се вслушваш във всяка нейна дума и си готова дори да ме убиеш.
Блеър стана и го изгледа отвисоко.
— Няма да допусна да ти се случи нещо лошо, преди да съм си получила сватбената нощ — заяви тя.
Лий понечи да стане, но тя хукна към хижата с високо развети поли — толкова високо, че някои от прелестите й се разкриха пред очите му.
— Ако зависи от мен, махай се с нея! — крещеше Блеър. — Прекарай остатъка от живота си с нея и дано ви обесят и двамата! — изфуча накрая тя, избяга навън от хижата и остави Лий сам с Франсоаз.
Изтича надолу по склона и спря едва когато къщата се скри от очите й. Отпусна се задъхана на тревата, скрита зад едно дърво. Едва различи очертанията на Леандър, когато излезе да я търси.
Загледа се усмихната в него. Беше сигурна, че изобщо не е предполагал колко добра артистка е тя и сега се тревожи, че думите й са били напълно сериозни.
Чудесна караница беше — дълга, шумна и разгорещена. Блеър обвини баща му в лъжа, обвини него, че я е оставил сама в първата брачна нощ, че е пропъдил Алън, обвини сестра му, че й е отнела мъжа, когото истински обича. Лий изглеждаше искрено засегнат. Стоеше и я гледаше, сякаш играта се беше превърнала в горчива действителност.
Блеър усети изтощение от шумната караница и реши да остане толкова дълго далеч от хижата, че двамата вътре да се убедят напълно в бесния й гняв. Освен това трябваше да помисли къде смята да отиде Лий през нощта. Пак ли някое тайнствено посещение? Тези неща май почваха да му стават навик. Нима трябваше да ги търпи до края на живота си? Каква беше тази тайна, та не можеше да я довери дори на собствената си жена? Докога щеше да се измъква тайно нощем от къщи?
Блеър наблюдаваше Леандър, който я търсеше наоколо, и внезапно реши, че трябва да предприеме нещо, което да го накара да й се довери напълно. Искаше отсега нататък да познава изцяло живота му, за да не може някоя случайна жена да я убеди, че знае за съпруга й неща, които тя дори не е подозирала.
Потънала в мислите си, Блеър не обръщаше внимание на шумовете, които се разнасяха зад гърба й. Когато най-после усети нещо, замръзна на мястото си, смятайки, че бандитите на Франсоаз са дошли чак тук да я търсят. Обърна се съвсем бавно и погледна нагоре към върха.
Но това, което видя, напълно я вцепени. По склона слизаха две големи черни мечки и вървяха право към нея.
Но ужасът бързо отстъпи място на решителността и Блеър хукна да бяга с всички сили. Само за секунди стигна до хижата и когато се обърна, установи, че мечките не са я подгонили. Огледа се предпазливо наоколо, но не видя нищо. чуваха се само обичайните горски шумове. Обхваната от любопитство, Блеър изтича до едно дърво в края на полянката и претърси с очи стръмния склон. При нормални обстоятелства щеше да избяга на сигурно място, но част от нея си припомни, че с Лий са подхванали една рискована игра и тя не бива да я разваля, като потърси убежище в ръцете му.
Бавно се промъкна покрай хижата, оглеждайки се непрекъснато дали мечките няма да се изпречат на пътя й. Ако се бяха спотаили някъде наблизо, щеше да съобщи на Лий къде се намират.
Само на десет стъпки от мястото, където беше седяла, и само на хвърлей камък от хижата Блеър откри малка пещера. Съдейки по следите, които се преплитаха пред входа, там живееха няколко поколения мечки.
— Значи затова хижата е необитаема — промърмори тя и побърза да се отдалечи. Слънцето наближаваше хоризонта и беше време да сложи сънотворното в кафето на Лий.
По-късно си помисли, че чудесно е изпълнила задачата си. Дори Лий едва ли беше забелязал как изсипа в чашата му прах против главоболие. Но го направи така, че Франки непременно да я забележи. За момент се беше изкушила да сипе в кафето му разхлабително, защото не й убегна начинът, по който Лий гледаше Франсоаз, когато смяташе, че никой не го наблюдава. Минаха само няколко минути, след като Леандър изпи кафето си, и той вече почна да се прозява и да мърмори, че много му се спи. Няколко минути обясняваше на Блеър как да пази пленницата, после отиде в другото помещение и двете жени ясно чука как тялото му се отпусна на мръсния нар.