Блеър само мълчаливо кимна на предупрежденията му и го последва надолу в миньорския лагер.
Беше доста късно и в повечето къщи вече не светеше. Само кръчмите бяха ярко осветени и от тях се чуваше глъчка. Държейки се в сянката, двамата притичваха от къща на къща и Блеър чувстваше, как вълнението й нараства.
— Първо ще проникнем в магазина на компанията. Нужен ми е лом, за да строша катинара на склада с динамит.
Двамата изтичаха приведени към задната част на голямата сграда, която се издигаше в центъра на минното селище. Три пъти се скриваха зад стълбове и бъчви за вода, когато край тях минаваха хора.
— Блеър — пошепна Лий, — ще строша стъклото на прозореца. Искам да се смееш, за да заглушиш шума. Смей се като прости… като дама от кръчмите. Никой няма да обърне внимание на толкова познат шум. Но ако чуят трясъка на стъклото, веднага ще хукнат насам.
— Леандър — отговори високомерно Блеър, — та аз нямам твоя опит. Изобщо не знам как се смеят дамите на нощта.
— Прелъстително. Сякаш искаш да ме примамиш в гората и да направиш някои доста приятни неща с тялото ми.
— Не ми изглежда трудно — отговори честно тя.
Лий уви ръката си с кърпа и замахна към прозореца.
— Готова ли си? Давай!
Блеър отметна глава назад и се изсмя високо и гърлено. Смехът отекна в стените и Лий смаяно я загледа, докато посягаше да отвори прозореца.
— Ще ти припомня това колкото се може по-скоро — пошепна той и превъртя ключа отвътре. — Застани ей там и се приготви веднага да офейкаш, ако ни види някой.
Блеър застана отляво на вратата, а Лий се вмъкна в магазина и затърси лом. Вътре бяха наредени консерви, чували с брашно, сандъци с бисквити. На една етажерка бяха поставени шест бъчвички с мед. Блеър погледна към тях и неволно се усмихна, сещайки се за двете мечки.
После, без да разсъждава защо го прави, тя се приведе към купчината раници, пръснати пред нея на пода, вдигна една от тях и сложи вътре две бъчвички мед. Бързо закопча раницата на гърба си. Взе молива, оставен на амбалажната хартия, откъсна едно ъгълче от нея и бързо започна да пише.
Какво правиш? — изненада се Леандър.
— Пиша разписка естествено. Утре на обяд целият град ще знае, че сме взривили половината планина, и хората ще разберат, че е трябвало да набавиш динамит. Освен ако постоянно не носиш в лекарската си чанта бутилка нитроглицерин. Нали нямаш намерение да вземеш едно-друго, без да оставиш съобщение кой го е взел? Тогава може да обвинят невинни хора!
Леандър втренчено я изгледа.
— Добре измислено — установи делово той. — Утре вече няма защо да се крием. Но не искам тази нощ да ме арестуват. Я почакай! Какво е това на гърба ти?
— Мед — отговори кратко тя и хукна навън, без да му даде възможност да разпитва. Леандър превъртя ключа на бравата, за да бъде заключено отвътре. Ако не дойдеше някой и не осветеше с фенер задната врата на склада, кражбата нямаше да бъде открита до утре сутринта.
Лий поведе Блеър обратно през лагера към миньорското селище и тя неволно се запита как така той толкова добре познава мястото. Но нали беше узнала от Хюстън, че Лий понякога се занимава с ранени миньори?
Вървяха по насипаната със сгурия улица, която заскърца под краката им. Нощният вятър пръскаше в очите им въглищен прах. от другата страна на коловозите, зад петнайсетметровия куп отпадъци и дългата редица пещи, където се извличаше сярата, се намираше складът с взривни вещества.
Докато Блеър се опитваше да изтрие праха от очите си, Лий строши катинара с донесения лом. Отвори вратата, натъпка няколко шашки динамит под ризата си и отново я затвори с тел. Не искаше да оставя вратата отворена, защото беше сигурен, че всеки, който мине оттук, ще си вземе по малко динамит. Но ако някой решеше да проникне в склада, надали щеше да се справи с твърдата тел.
— Бързо обратно — пошепна Лий и Блеър се закатери след него по стръмния склон. На някои места земята се озоваваше точно пред лицето й и тя се вкопчваше с две ръце за скалата, за да не се срути в пропастта.
Лий вече я очакваше на скалния гребен и без да й даде време да си отдъхне, забърза с дълги крачки към планинската хижа.
— Ще оседлая коня и ще го оставя пред хижата. А ти ще огладнееш, ще станеш и ще идеш да си вземеш нещо за хапване в предното помещение. Тогава ще забравиш да прибереш ножа и ще го оставиш някъде близо до нея. Аз ще чакам отвън и ще тръгна след нея към разбойническото гнездо в каньона.