— Струва ми се, че си намерил достойна партньорка, момчето ми — каза най-после старият човек и гръмогласно продължи: — Защо не ме изчака? Защо трябваше да играеш ролята на закона? Можеха да убият или да ранят някого. Тия хора долу са убийци. А шефката на бандата е същинска усойница. Веднъж вече те предупредих да не се забъркваш в подобни каши. Иначе някой ден няма да се върнеш у дома жив и здрав.
— Какво говори той? — прошепна Блеър. — За какво става дума?
Тя познаваше шерифа от дете и никога не беше чула от устата му лоша дума.
— Защо дойдохте едва сега? Защо трябваше да ви чакаме толкова време? — отговори с въпрос Лий, без да обръща внимание на въпросите на Блеър и гнева на шерифа. — Уплашихме се, че с Тагърт се е случило нещо.
— Един куршум е засегнал главата му и човекът лежал няколко часа в безсъзнание. Затова загубихме много време, момчето ми. Само преди два часа узнахме, че шефката на бандата е в твои ръце. Но явно закъсняхме. Тя успя да ви избяга, нали?
— Долу е, в каньона — обясни Лий.
— Но няма дълго да остане там — намеси се един от мъжете. — Дамата тъкмо се измъква от каньона.
Блеър погледна към отсрещната стена и улови нечие движение на ръба на скалата. Един от помощниците, скрит зад едно дърво, вдигна пушката на рамо и се прицели. Ще я застреля, помисли си Блеър и осъзна, че не може да стои и бездейно да наблюдава как убиват човек — все едно какво беше направил и колко лош беше. Хвърли се към мъжа и се приземи непосредствено до крака му. Дръпна го с все сила, човекът загуби равновесие и куршумът профуча над главата на Франсоаз.
Но Блеър, разбира се, не беше помислила какви последствия ще има постъпката й за самата нея. В следващия миг тя вече висеше над пропастта и безпомощно размахваше крака.
Шерифът и Лий реагираха моментално. И двамата се хвърлиха по корем на земята, уловиха ръцете й и я изтеглиха на здрава почва.
— Нали ти казах, подходяща е за теб — промълви саркастично шерифът, докато му помагаше да я изправят на крака. — Само трябва дяволски да внимаваш, защото тя непрекъснато ще се опитва да се самоубие.
— Ще направя всичко, за да я предпазя от мен и от самата нея — обеща тържествено Лий.
Блеър седна на тревата пред краката им и отупа праха от дрехите си. После погледна надолу към клисурата, в която едва не се срути.
— Хайде, момчета! — извика шерифът. — Трябва ни доброволец, който да стои тук на пост, докато ние повикаме още няколко души. Държа ония долу да останат живи, докато се върнем.
— Шерифе, нали нямате нищо против да не споменавате имената ни? Също и това на Тагърт. И бихте ли изпратили някого оттатък в мина „Инекспресибъл“, който да вземе от магазина разписката ни за лома и динамита? — Лий млъкна за миг и се усмихна. — После да отнесе сметката на баща ми. Той много добре знае защо трябва да плати.
Лий се обърна и посегна с лявата ръка към поводите на жребеца, докато с дясната здраво стисна ръката на Блеър.
— Къде отиваш? — извика подире му шерифът, когато Лий решително заслиза надолу по склона.
— Отивам на меден месец — отговори невъзмутимо Лий.
— Пазете се, вие двамата! Французойката успя да избяга, а тя не храни особена любов към вас след всичко, което се случи.
Лий махна с ръка за сбогом и пошепна в ухото на Блеър:
— И аз тъкмо си мислех за любов.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Блеър се опита да върви редом с Лий, но вълненията на последните дни, мизерната храна, която получаваше при бандитите, и недостатъчният сън казаха тежката си дума. Тя започна да се препъва и на няколко пъти едва не падна. Лий веднага се притече на помощ и я вдигна на коня си. Но Блеър непрекъснато клюмваше и той трябваше да я подкрепя, за да не я загуби по пътя си.
Така минаха няколко часа. На Блеър й се струваше, че са яздили дни наред и че никога в живота си не е виждала легло, нито пък е спала в него.
Слънцето почти залязваше, когато Лий най-после спря и я свали от коня. Блеър с мъка отвори очи и видя, че се намира пред голяма дървена хижа с каменен фундамент.
— Къде сме? — попита тя, макар че това съвсем не я интересуваше. Искаше само легло, в което да заспи.
— Това е ловната хижа на баща ми. Ще останем тук няколко дни.
Блеър само кимна и отново затвори очи. Лий я отнесе в хижата. Стори й се, че се качват по някаква стълба, но беше твърде уморена, за да отвори очи още веднъж. Когато Лий я положи в леглото, тя вече спеше дълбоко.
Събуди я някакъв странен шум под прозореца и когато разтърка подутите си от спане очи, любопитството й веднага надделя. Трябваше да разбере причината за този шум. Отметна завивките и уплашено затаи дъх, защото установи, че е съвсем гола. На таблата на леглото висеше мъжка риза и Блеър бързо я навлече, преди да изтича до прозореца. Видя крави, които мирно пасяха по широката морава, а точно под прозореца й беше застанала майка с теленцето си. Сладкото им хрупане я беше събудило.