— Ще ти го кажа. Но и ти трябва да ми издадеш една от твоите тайни.
— Нямам тайни — отговори с гневно святкащи очи Блеър. Не можеше да му прости отказа да й каже къде е бил през сватбената им нощ.
— Напротив, имаш. Кой напъха змиите в кутията ми за храна и щурците в кутията за моливи?
Блеър невинно затрепка с мигли.
— Не съм съвсем сигурна, но вероятно е била същата личност, която напълни обувките ти с карамели, заши ръкавите на якето ти, поръси с лют пипер сандвичите ти и…
— На градинското увеселение на майка ми! — прекъсна я Лий. — Седях, ядях сандвичите и си мислех защо ли са толкова люти. Но не можех да се проявя като страхливец, щом останалите си хапваха най-спокойно. Само че пиперът едва не ме уби! Как успя да го направиш?
— Дадох едно пени на Джими Самърс и му поръчах да отвърже мръсния си пес, щом изпусна лъжичката си на земята. Кучето избяга в градината и тъй като ти открай време си беше самарянин, веднага се втурна да го гониш. Всички гледаха подире ти и аз имах достатъчно време да поръся сандвичите ти с лют пипер. Струваше ми се, че ще експлодирам, защото едва сдържах смеха си. Ти седеше насреща ми целият окъпан в пот но смело ги изяде до последната троха.
Лий поклати глава, без да я пуска.
— Ами кравешкото лайно в шапката, с която ходех на риболов?
Тя кимна.
— А рисунката на мис Елисън на тетрадката ми?
Блеър отново кимна.
— Никой ли не те заподозря?
— Напротив. Веднъж баща ти ме хвана на местопрестъплението. Хюстън ми каза, че отиваш да ловиш риба, затова се промъкнах у вас, изсипах червеите, които беше накопал, и сложих в кутията един слепок. За съжаление точно тогава се появи баща ти.
— Представям си как ти се е накарал. Никога не е проявявал разбиране и към лудориите на Нина.
— Каза, че от мен никога няма да стане истинска дама.
— Прав е бил — заяви тържествено Лий и започна да се отърква о нея. — При теб и дума не може да става за дама. Ти си жена от плът и кръв. — Той се ухили. — С достатъчно плът на нужните места.
Очите й се разшириха.
— Нима искате да отнемете целомъдрието ми, сър? О, недейте, това е единственото, което ми остава.
— Не заслужавате дори това, като си помисля за всичките ви номера, млада госпожо — отговори с тих, похотлив глас Лий. — Съдът ви обявява за виновна. Очаква ви заслужено наказание.
— О! — прошепна с умолително вдигнати межди тя. — Трябва ли да слагам карамел в обувките си?
— По-скоро сметнах, че е редно да ви превърна в своя любима робиня до края на живота ви.
— Но това е твърде сурово наказание за малко карамел в обувките ви!
— Наказвам ви също за лютия пипер и… — Очите му се разшириха. — Ти ли поръси енфие в бисквитите ми? И нацапа със сажди далекогледа на баща ми, когато го донесох за пръв път в училище.
Тя кимна и почувства искрени угризения на съвестта при мисълта за множеството злобни номера, които му беше погаждала. Лий я изгледа с истинско страхопочитание.
— Знаех, че си участвала в някои от тия истории, но винаги мислех, че за повечето е отговорен Джон Лехнер. Срещнах го преди четири години в Ню Йорк и като си спомних всичко, което ми беше причинил той — както аз си мислех! — здравата го натупах.
— Искаш да кажеш, че си отмъстил за злобните му дела?
— Били сме се стотици пъти. Години наред ходех със синини, получени от непрестанните ми битки с Джон. — Той се ухили. — Като си помисля сега, че е бил невинен! А що се отнася до номерата, за които бях сигурен, че са твоя работа — какво можех да направя? Ти си шест години по-малка от мен и като си спомня как ме наби баща ми, когато веднъж ти ударих шамар, и до днес не ми е минала през ума мисълта да посегна на някое младо момиче.
— Значи сега ще плащам за стореното през детските си години — въздъхна пресилено Блеър. — Тежък е животът.
— Не е толкова трудно, колкото си мислиш — отговори с крива усмивка Лий.
— Добре, че съм лекарка и не е лесно да ме уплашиш.
— Но аз не почувствах влечение към теб само заради медицинските ти умения.
— Така ли? Защо тогава?
— Заради упоритостта, с която се стремеше да спечелиш вниманието ми. Дълго се съпротивлявах, но вече не мога.
— Бедничкият — промърмори уморено тя.
— Обичам послушни жени — заяви той, мушна ръка под ризата й и се зае нежно да масажира гръдния й кош. Ръцете му непрекъснато се плъзгаха към гърдите й.
Блеър беше изненадана, че отново го желае, но когато почувства ръцете му върху голото си тяло, всичко беше като за пръв път. Когато порасна, тя бързо забрави детските си лудории. Тогава смяташе, че само омразата към него я е подтиквала към подобни номера — искала е да го накаже, че й е отнел Хюстън. Но сега се питаше дали наистина не е искала просто да привлече вниманието му.