Женевиев отчаяно се опитваше да успокои лудото биене на сърцето си, да се пребори с предателската реакция на плътта. Но тя беше млада и жизнена, а Джъстин беше силен и заслепен от желание. Сладкото мъчение продължи.
Мъжът простена и нежно захапа твърдото зърно на гърдата й. След дълги милувки устните му се плъзнаха към другата мека заобленост, която също изискваше внимание. Пръстите му играеха с връхчето на едната гърда, докато устните му се впиваха в другото и го караха да потръпва от възбуда.
Женевиев изплака и отново се опита да се изтръгне от прегръдката му. Но мъжът само се засмя и дрезгавият, ироничен смях отекна болезнено в ушите й. Джъстин брутално издърпа надолу скъсаната нощница, за да освободи голото й тяло, и захвърли надалеч халата, който все още загръщаше раменете й.
— А сега, скъпа, ще ти покажа какво означава да бъдеш омъжена жена — промърмори той и се наведе жадно над нея.
Женевиев прехапа устни, за да задържи страстния си стон, когато коленете му безмилостно разтвориха бедрата й и ръката му се плъзна във влажната, очакваща го утроба. Пръстите му ритмично замилваха вътрешността й, а палецът безпогрешно напипа скритото място, където беше ключът към сладострастието. Женевиев потръпна от удоволствие. Вече не мислеше, че съпругът й я докосва толкова интимно, колкото и Ноар. Господи, как беше копняла за това!
Когато Джъстин проникна в нея, тя шумно си пое дъх. Тласъците ставаха все по-бързи и по-мощни и тя забрави целия свят. Остана само Джъстин, който проникваше все по-навътре в нея, ръцете му, които обгърнаха бедрата й и я принудиха да се задвижи в същия ритъм, устните, които не изпускаха нейните.
Младата жена с ужас почувства как страстта я издига в непознати досега висини и тялото й пламти от напора на усещанията. Когато напрежението стана почти непоносимо, дойде оргазмът, който едва не я разкъса. Пръстите й се впиха в гърба му, и тя замря, докато семенната течност се изливаше в утробата й и тялото на Джъстин се разтърсваше от освобождаващи тръпки.
След известно време той се отдръпна от нея, обгърна я с ръце и зацелува солените сълзи от страните й. Женевиев остана да лежи като вкаменена, очаквайки острите укори, които щяха да се излеят върху нея. Когато не стана нищо подобно, тя усети огромно облекчение, казвайки си, че съпругът й може и да не е забелязал нищо.
Най-после Джъстин заговори:
— Нали виждаш, че нямаше защо да се страхуваш. Сега си моя, скъпа, във всяко отношение.
— Не — прошепна едва чуто Женевиев и затвори очи, защото не смееше да го погледне. — Сърцето ми никога няма да ти принадлежи, бъди сигурен в това! Онова, което направи с мен, сложи край на всичко, което може би съществуваше помежду ни.
— Не ти вярвам, любов моя — отговори с усмивка Джъстин. — По-скоро бих казал, че днес сложихме ново начало.
После тихо се засмя на смаяния израз, изписал се върху лицето й, обърна се и я притисна във възглавниците, за да продължи любовната игра.
30
Когато на следващата сутрин се събуди, само леката вдлъбнатина във възглавницата й напомняше, че изминалата нощ не е била лош сън, а действителност. Женевиев остана дълго неподвижна, питайки се как не е умряла от срам след дългата нощ на любовни наслади.
На таблата за закуска, донесена от Емелин, беше оставена бележка, в която Джъстин сухо съобщаваше, че е повикан спешно в едно от именията си и ще се задържи там няколко седмици.
Въпреки облекчението си, че няма да й се наложи да застане лице в лице с него, Женевиев усети палещо разочарование и дори болка. Мъжът й сигурно знаеше още снощи, че трябва да замине, но не беше споменал нищо. Освен това през цялата нощ не беше промълвил нито дума за чувствата си към нея. Всъщност какво очакваше тя? Че ще падне в краката й и ще се закълне във вечна любов? Естествено Джъстин не усещаше нужда да говори за нещо, което възприемаше само като развлечение. Без съмнение беше прекарал десетки такива нощи с любовниците си. За него нямаше никакво значение, че Женевиев му е законна съпруга. Беше удовлетворил желанията на тялото си и можеше спокойно да се посвети на сделките си.
Щом е така, и аз ще играя същата игра — каза си решително тя. Стана бързо, облече се и нареди да повикат Ив-Пиер. Щом верният слуга се появи, Женевиев му каза да се свърже веднага с Вашел, а после да подготви «Кримсън Уич» за отплаване. Искаше да тръгне за Франция колкото се може по-скоро. Изгони Джъстин от мислите си и се постара да ги насочи изцяло към предстоящото плаване и към Ноар. Питаше се дали любовникът й я обича също така, както тя него — защото днес тя го обичаше повече от всякога.