— Прав сте, но лорд Нортчърч обича да пътува удобно и с много багаж — отбеляза сухо Джъстин. — Отведи жребците в обора, Ферди. Уентуърт — продължи той и се обърна към камериера си, — ти отведи Ив-Пиер в помещенията на прислугата. Емелин, следвай лейди Женевиев. Разопаковай багажа й, а после ще ти покажат стаята ти.
— Да, милорд — поклони се почтително младото момиче.
Джъстин тръгна към вратата на къщата, но още преди да почука, тя се отвори широко.
— Добър ден, Ротфелдер — поздрави портиера си Джъстин. — Погрижи се да отнесат багажа горе. Мисис Финчъм да подреди апартамента до моя. Доведох съпругата си у дома.
За учудване на всички присъстващи Джъстин вдигна на ръце Женевиев, която изобщо не знаеше как да се държи, и я пренесе през прага.
— Добре дошла в Блекхийт Хол, Женет — произнесе тихо той. — Надявам се да бъдеш щастлива тук.
— О, Джъстин, сигурна съм, че ще бъда — отговори също така тихо тя.
За момент очите им се срещнаха и вече не можаха да се откъснат едни от други. После обаче Ротфелдер учтиво се покашля зад гърба им и разруши омаята на момента.
Джъстин се почувства неловко, че е изложил на показ интимните си чувства, и грубо пусна Женевиев на земята.
— Уважихме достатъчно старите обичаи, но сега е време да се заемем с по-практични неща — проговори хладно той.
За съжаление не забеляза разочарованието, изписало се по лицето й, защото се обърна да я представи на Ротфелдер и мисис Финчъм.
— Господи! — извика учудено добродушната, закръглена икономка, като я видя. — Вече бях загубила надежда, че милордът ще се ожени, макар да знаех, че още от детските си години е сгоден за вас, милейди. Колко пъти съм му казвала, че не ви посещава достатъчно често и че някой от онези елегантни французи непременно ще ви открадне. Сега и Англия е пълна с тях, откакто онези простаци взеха властта във Франция. Боже мой! Ако не знаех по-добре, щях да си помисля, че сте същество от приказките, милейди, ако ми позволите да се изразя така. Нищо чудно, че сте омагьосали милорда.
Мисис Финчъм продължи да бъбри весело, докато водеше Женевиев и Емелин нагоре по извитата стълба. Новодошлите любопитно се оглеждаха наоколо си и не молеха да се начудят на новия си дом. Когато се изкачиха на първия етаж, икономката зави в широк коридор, който водеше към източното крило.
— В тази част на къщата са разположени покоите на господарите и така е от векове — обясни тя. — Западното крило е за гости. Ето че пристигнахме.
Избра един ключ от огромната връзка, която висеше на колана й, и го пъхна в ключалката. После натисна овалната месингова брава и широко разтвори вратата.
Женевиев затаи дъх. Стаята беше по-красива дори от онази, която беше обитавала в Нортчърч Аби.
От пръв поглед личеше, че обзавеждането е много ценно, защото, както и самата къща, то беше от времето на Тюдорите. Върху дървен подиум беше поставено огромно легло от тъмно орехово дърво с прекрасен балдахин, стигащ чак до тавана. Леглото беше украсено с позлатена резба, а покривката му беше изработена от червена и златна коприна. От двете му страни бяха поставени красиви масички с дебели кръгли крака. В края на леглото имаше два масивни дъбови стола.
До каменната камина беше големият шкаф за сребърни съдове с обков от масивно злато. Пред запалената камина бяха подредени два модерни шезлонга, тапицирани със златно кадифе, и няколко ниски масички. Срещу тях се издигаше разкошен скрин за дрехи от орехово дърво, до който беше поставена тоалетна масичка с огледало.
Вдясно се намираше строго писалище, със стол от масивен дъб. Вляво бяха изкусно подредени три старинни ракли с различна големина, зад които се намираше прекрасен ръчно изрисуван параван. Навсякъде по стаята бяха разпръснати тапицирани със сатен ниски дивани и табуретки в мавритански стил, украсени с червени и златни пискюли.
Стените бяха облицовани до половината с орехово дърво, което създаваше великолепен контраст със светлия бронз на горните части и тавана. Пред френските прозорци, които извеждаха на балкона, бяха окачени червени копринени завеси. На дървения под беше постлан дебел турски килим в червено и златно.
През малка врата се влизаше в стая за преобличане, в която беше и масивната месингова вана. Точно насреща беше вратата към спалнята на Джъстин.