Макар и с неохота, Женевиев реши да се върне обратно, защото не знаеше колко време ще й е необходимо да изследва пещерата и да търси изхода. Най-важното беше, че тунелът отлично щеше да послужи на целите й. Трябваше колкото се може по-скоро да уведоми Ив-Пиер за съществуването му.
Тази вечер съдбата беше благосклонна към Женевиев, защото по време на вечеря Джъстин получи някакво съобщение, прочете го и със смръщено чело заяви на жена си, че е възникнал делови проблем и е принуден да напусне Блекхийт Хол най-малко за четиринадесет дни.
— Съжалявам, Женет. Не ми се иска да те оставя сама толкова скоро след сватбата и още преди да си свикнала с новия си дом — извини се Джъстин. — Макар че още в самото начало те предупредих, че може да се стигне дотам.
— Да, помня — отговори с подчертано равнодушие тя, скривайки умело горчивото си разочарование. Не желаеше да го притеснява. — Не се тревожи заради мен, Джъстин. Междувременно ще се опитам да опозная по-добре новия си дом. Сигурна съм, че ще се справя и сама.
Успокоителните думи на съпругата му само разсърдиха Джъстин. Възприе ги като драстично доказателство, че Женет изобщо не се интересува от него.
Ако зависеше от нея, с удоволствие би ме пратила по дяволите, помисли си горчиво мъжът. Без съмнение се радва, че трябва да замина. Така няма да й се наложи да споделя леглото със законния си съпруг. Да, да, точно така беше! Дори се усмихваше на себе си. Сигурно се радваше, че се е отървала… Вещица!
Женевиев наистина се усмихваше, но то беше само защото внезапно беше проумяла каква идеална възможност разкрива пред нея двуседмичното отсъствие на Джъстин. Това улесняваше осъществяването на плана й, но Джъстин не можеше да знае това и беше сигурен, че жена му се зарадва на факта, че няма да я обременява с присъствието си. Запита се как ли би се почувствала, ако узнаеше с какво се занимава в действителност, колко опасни са начинанията му и че всеки ден го заплашва смърт. Помисли малко и стигна до горчивото заключение, че дори това не би я засегнало особено. Явно се беше излъгал: разумът и интелигентността, които беше забелязал, не съществуваха в действителност. Жена му беше повърхностна кокетка и нищо повече, без искрица разум и без… без сърце! Мислеше само как да привлече колкото се може повече обожатели.
Захвърли с отвращение салфетката и скочи от стола си.
— Няма защо да се сбогуваме — проговори ледено Джъстин. — Сигурен съм, че имаш важна работа, която отнема цялото ти време. Сбогом!
После извика Уентуърт и бързо излезе от трапезарията. Женевиев остана на масата, чувствайки се като счупена играчка, захвърлена небрежно в ъгъла.
Много добре, господинчо, ядоса се внезапно тя, щом се отнасяш по този начин с мен, аз няма да се опитвам да ти преча. Върви по дяволите, Джъстин Тревилин, върви по дяволите, надменни човече! Зад красивата ти фасада няма нищо друго, освен ограничен разум и празно сърце! Не знам само защо за известно време се почувствах привлечена от теб!
Женевиев се опита да си вдъхне смелост и когато напусна трапезарията, зелените очи святкаха заплашително. Дори Ротфелдер отстъпи от пътя й, смаян от вида на новата си господарка.
Минаха три часа, докато Женевиев и верният й слуга разузнаят всички крайбрежни пещери. Изчакаха да се уверят, че Джъстин е напуснал къщата и персоналът си е легнал. Женевиев навлече отново мъжките дрехи, отведе Ив-Пиер в стаята за преобличане и отвори скритата в ламперията врата към тайния тунел. Беше смазала предварително пантите, за да не скърцат. Ив-Пиер намери в склада фенери и разни инструменти, които взе със себе си. Двамата носеха и навито на руло дебело въже, което бяха решили да развиват след себе си в лабиринта, за да не изгубят пътя.
Двамата предпазливо тръгнаха надолу по стръмните стълби и дълго време не се чуваше нищо освен тихите проклятия на Ив-Пиер по адрес на нахалните плъхове и на коварните стъпала, които ставаха все по-хлъзгави.
Щом стигнаха мястото, където тунелът преминаваше в пещерата, слугата заби колче в меката, влажна земя и завърза за него краищата на въжетата.
— Вървете в тази посока, мадмоазел Женет — посочи с глава той — а аз тръгвам в противоположната. Помнете едно: щом стигнете място, от което няма изход, прережете въжето и се върнете назад до колчето. Изследвайте всеки нов ход само с помощта на въжето. Ето ви и колчета, с които да маркирате изследваните ходове и завоите. Опитайте се да се насочите към шума на морето и да първите все на юг. Някъде там са отворите на пещерите.