Както всички делови работи, така и многобройните предприятия на Джъстин не вървяха гладко и само след седмица той отново беше принуден да напусне Блекхийт Хол. Този път съобщи на жена си, че ще отсъства повече от месец, и тя не знаеше дали да плаче или да се чувства облекчена.
От една страна се беше надявала двамата да поживеят по-дълго заедно и може би да оправят недоразуменията, възникнали помежду им. Въпреки многообещаващата целувка пред олтара бракът им не вървеше добре и положението все повече се влошаваше. Много й се искаше да изяснят нещата помежду си.
Джъстин беше красив мъж и я привличаше, но тя не успяваше да проникне през хладната, самонадеяна фасада, която скриваше истинската му същност. Усещаше силно желание да запрати по дяволите собствената си напудрена физиономия и да му разкрие истинското си аз. Надали щеше да остане равнодушен, ако разбереше, че има насреща си нещо повече от повърхностната, глупава хлапачка, която беше виждал досега. Но това щеше да стане възможно едва когато узнае със сигурност какво е станало с родителите й и брат й. Ако сега му разкрие истината, мъжът й непременно ще побеснее от гняв и ще й забрани да търси близките си. Не беше сигурна, че ще й предложи да продължи търсенето вместо нея, още повече, че деловите въпроси отнемаха голяма част от времето му. От друга страна се радваше, че е принуден да пътува из страната, защото можеше да използва отсъствието му и да се погрижи за осъществяването на собствените си планове. Успехът на първото й начинание събуди в сърцето й надежда да измъкне близките си живи и здрави от Франция. Само дано не ги екзекутират дотогава. Женевиев беше сигурна, че родителите й са живи, иначе непременно би чула нещо за тях по улиците на Париж. Баща й беше известна личност и екзекуцията му щеше да вдигне голям шум.
Трябваше да използва отсъствието на Джъстин, колкото и неприятно да й беше това. Мъжът й явно не се интересуваше от нея и тя се боеше, че лекотата, с която се поддаде на очарованието на Ноар, до голяма степен се дължи на равнодушието на Джъстин. Ако мъжът й продължаваше да се държи по същия начин, тя щеше да се принуди да потърси другаде любов, за да утоли изгарящия копнеж.
Арман Шарбон я обожаваше и тя вярваше, че е била влюбена в него. Джъстин беше успял да я изтръгне от момичешките й мечти, но едва Ноар съумя да й покаже жената, която се криеше у нея. Ако мъжът й се беше постарал да се прояви като внимателен учител, тя щеше да му отвори сърцето си или поне щеше да се опита да го обикне. Но Джъстин не направи нищо друго, освен да нарани гордостта и суетността й, и точно това я направи податлива на чара на Ноар.
Ноар. Чужд човек, шпионин, на когото не знаеше дори името. Нямаше представа дали някога ще го види отново, но се стремеше към него с цялата си душа. Небрежната забележка на съпруга й, че е свободна да си вземе любовник, стига да проявява достатъчно дискретност, отново и отново кънтеше в съзнанието й. И без това беше престъпила законите на Англия и Франция и ако някой ден истината за дейността й излезеше на бял свят, щяха да я накажат най-строго. Защо тогава да не се отдаде на Ноар, ако й се удаде удобен случай и след като е явно, че Джъстин е равнодушен към нея? Нали всички високопоставени дами имаха обожатели? Какво значение имаше, ако и тя престъпеше брачните си клетви?
16
— Не ми харесва това, капитане — настояваше мрачно Беноа. — Не е редно да ограбваме моряци. Едно е да си контрабандист, но съвсем друго е да станеш пират!
— Така е — намеси се Рупърт. — Едва успях да се изплъзна от ръцете на един английски драгун, когато продавах стоката в Пензанс. Нямам никакво намерение да свърша в затвора или да ме хвърлят през борда.
Женевиев намръщено го изгледа.
— Пак ли си пил, Рупърт? — осведоми се язвително тя. — Престани да хленчиш като стара баба. Ако предците ти са били пирати като моите, щеше да разсъждаваш другояче. Много пъти са хвърляли разни бедняци като примамка за акулите, но те уверявам, че от никой свестен моряк не са се отървавали по този глупав начин. Кой пуска човека по гредата, за да се отърве от него? Пиратите, нали! А този път пиратите сме ние, глупако!
— Права сте, капитане. Не бях се сетил за това. — Очите на Рупърт заблестяха.
— Освен това — продължи остро Женевиев — ще ви кажа, че да ограбваш чужди моряци е почти същото като да крадеш от собствените си сънародници. Давид ми съобщи, че всички бъчви с коняк, които докарахме в Англия, са крадени!
— Вярно е — призна с неохота Беноа. — Но парите ни се бяха свършили, капитане. А англичаните много обичат нашия коняк.