— Прав си — отговори сухо Женевиев. — Получихме добри пари за него. Разделихме си печалбата и за общите разходи не остана почти нищо. Нямаме с какво да купим нови стоки, а да не говорим за парите, с които ще подкупим ония алчни гарвани от Консиержерията. Затова разберете, че трябва да ограбим някой кораб с ценен товар — нямаме друг изход.
— И аз така мисля — обади се Тибо. — Хайде, Беноа — настоя той — във Франция цари хаос, а в половин Европа се води война. Всеки ден французи убиват други французи, а имай предвид, че капитан Лафол не ни е заповядала да убиваме. Ще свалим екипажа на ограбения кораб в лодките и ще ги пуснем да си вървят. Това е много по-милостиво от онова, което биха направили с нас, ако ни заловят. Казвам ти, че ще ни оковат във вериги и ще ни захвърлят в трюма.
— Както кажете — съгласи се най-после Беноа. — Но трябва внимателно да изберем жертвата, за да не ни вдигнат във въздуха. Оръдията ни не са толкова големи, пък и са само четири.
— Значи решено? — Женевиев изпитателно изгледа наобиколилите я моряци. — Ще нападнем някой френски кораб и ще ограбим товара му.
— Да, капитане — извикаха в хор мъжете.
— Добре. Фабиен, вземи далекогледа и се изкачи на мачтата. Щом видиш нещо, веднага ми съобщи.
— Тъй вярно, капитане. — Мъжът се ухили и побърза да изпълни заповедта.
Женевиев разпредели задачите между останалите членове на екипажа. Всеки трябваше да знае задълженията си по обслужване на платната и на четирите шестфунтови оръдия. Мъжете бяха уверени, че ги очакват тежки часове, но се уповаваха на капитана си, който щеше да избере най-добрата жертва.
Щом се увери, че подготовката върви в пълен ход, Женевиев се оттегли в кабината си, седна на масата и скри лице в ръцете си. Имаше нужда да си почине.
Преди два дни Джъстин беше напуснал Блекхийт Хол. Само ден след него Женевиев беше изчезнала през тайния ходник и беше предоставила на Емелин да убеди персонала, че господарката на дома отново се е разболяла. Ала тъкмо отваряше тайната врата в ламперията, когато мисис Финчъм упорито затропа на вратата на спалнята й, изисквайки да я пуснат да влезе. Женевиев бързо се върна в стаята си, нахлупи едно боне на главата си и се загърна с дебел халат, за да не личи мъжкото й облекло. После се напъха в леглото, уви се с одеялото и помоли Емелин да отвори вратата.
Мисис Финчъм влезе забързано в спалнята и обясни, че е приготвила специално лечебно питие, което в миг ще излекува всичките й страдания. Женевиев простена от въображаема болка и мрачно изгледа Емелин, която едва не се задушаваше от смях. После увери икономката, че е изпробвала какви ли не средства, но всичко било напразно — болките в главата били направо непоносими. Олеквало й единствено когато лежала сама и необезпокоявана в затъмнена стая.
— Ще изпия лекарството, за да ви доставя удоволствие, мисис Финчъм — изхленчи тя. — Но ви моля да не ме тревожите отново.
Тази комедия разтърси нервите й също както и всекидневният театър, който разиграваше пред Джъстин.
Стана и си наля чашка коняк. Знаеше, че днес е взела съдбоносно решение. Корабът й можеше да пострада по време на нападението, някои от хората й също можеха да загинат.
Въпреки това не се съмняваше в правилността на решението си. Трябваха й много пари, за да събере информация и да подкупи пазачи и чиновници, които да й съобщят сведения за близките й.
Отначало възнамеряваше да продаде част от скъпоценностите, които беше получила при женитбата си с Джъстин, но бързо отхвърли тази идея. Мъжът й непременно щеше да забележи отсъствието им въпреки привидното си безучастие. Не можеше да рискува. Под хладната външност се криеше избухлив нрав и тя беше сигурна, че ще й поиска обяснение за изчезването на накитите и ще настоява да го получи.
Женевиев имаше право на свои пари, но Джъстин беше настоял сметките от покупките й да се изпращат направо на него. Сигурно се боеше, че жена му ще играе хазарт и ще затъне в дългове.
Женевиев въздъхна и изпи коняка на един дъх. Качи се на палубата и в този миг Фабиен изкрещя:
— Кораб на хоризонта! Кораб на хоризонта, капитане! — Мъжът размаха ръка и бързо слезе от мачтата. Скочи на палубата и подаде далекогледа на Женевиев. — Не съм много сигурен при това разстояние, но ми прилича на холандска рибарска лодка. Въпреки това съм почти убеден, че са вдигнали френско знаме.
— Холандска лодка? Чудесно! — извика Женевиев. — Имаме късмет!
Капитан Лафол познаваше този вид корабчета. Имаха кръгъл щевен и широка предна част. Нямаше да им се изплъзнат, защото шалупата беше много по-повратлива и побърза. Освен това дори тритонните кораби с дългата двадесет и четири метра имаха екипаж от дванадесет души, а на борда си носеха не повече от десет малки оръдия. Този тип кораби имаха твърде голям трюм. Ако бяха напълнили складовете си със стоки, плячката щеше да бъде значителна.