— Дали са ни забелязали?
Фабиен поклати глава. Очите му святкаха от напрежение.
— Чудесно. Да се приближим колкото се може по-незабелязано. Едва тогава ще открием огън.
Моряците веднага се хванаха на работа. Извадиха увитите във вълна патрони и барут от склада, подредиха гюллетата в близост до оръдията, за да са им под ръка и освободиха дулата от запушалките, за да могат веднага да стрелят. После напълниха всички ведра с вода, за да загасят веднага евентуално възникналите пожари и приготвиха брадвите, с които да отсекат строшените мачти и рей. Накрая навлажниха платната и изляха вода по палубите, за да не възникнат лесно пожари, ако имаха нещастието да ги улучи някое оръдие.
Женевиев беше сигурна, че мътната лунна светлина и блестящата пара, която се надигаше от морето, щяха да допринесат за това, неприятелят да забележи «Кримсън Уич» едва в последния момент. Тогава смаяните моряци на холандската лодка нямаше да имат време да избягат.
Когато забеляза в далечината силуета на чуждия кораб, сърцето й заби от възбуда. Извика на Ив-Пиер, който държеше кормилото, да обърне шалупата така, че да се приближат към търговския кораб откъм дясната страна. После заповяда на хората си да отворят люковете и да приготвят оръдията.
— Стреляйте два пъти, веднага едно след друго — обърна се тя към Тибо. Лицето й беше мрачно. — Още с първия изстрел по корпуса трябва да ги уплашим до смърт.
Накрая нареди на Марк да вдигне знамето. За такива случаи беше приготвила кървавочервен флаг с избродирана женска глава, под която се кръстосваха две златни рапири.
Когато «Кримсън Уич» наближи чуждия кораб, Женевиев пое кормилото, защото не си правеше илюзии относно уменията си да ръководи стрелбата. Оръдията бяха отлети от тежка стомана и бяха разположени върху подвижни лафети от брястово дърво, което се ценеше много поради своята издръжливост, трайност и съпротивителна сила. Силният откат се поемаше от дебели въжета и вериги, но системата все още не беше разработена добре и се случваше някое оръдие да отхвръкне на метър височина заедно с лафета си, след като беше даден изстрелът. Женевиев нямаше никакво намерение да се остави да бъде смазана от тежестта му. Само опитни моряци работеха като канонири.
Чакането беше мъчително. Внезапно мъглата се вдигна и тя разбра, че корабът е в обсега на оръдията им и че капитанът му е забелязал връхлитащата опасност. Той вече ревеше някакви заповеди и хората му тичаха към оръдията.
— Огън отдясно! — изкрещя Женевиев. — Огън!
«Кримсън Уич» се разтърси от силния залп. После затанцува върху вълните, наклони се опасно настрани и през перилата плисна вода. Женевиев веднага овладя кормилото и се впусна да гони опитващия се да избяга кораб. Мирисът на барут я задушаваше. Обърна светкавично руля и корабът се завъртя така, че лявата му страна застана паралелно към десния борд на неприятеля.
— Огън отляво! — изкрещя дрезгаво Женевиев. — Огън!
Само след минути битката приключи. Холандският кораб претърпя доста сериозни повреди, а екипажът му не успя да даде нито един залп. Метнаха абордажните куки и двата кораба се доближиха плътно един до друг. Женевиев се прекачи през борда с осмина от хората си, снабдени с кървавочервени качулки, за да ни ги познаят и да сплашат още повече противниците си.
— Предайте се и ще пощадим живота ви! — изкрещя тя и скочи на палубата. Суеверните моряци застинаха по местата си и започнаха да се кръстят. Внезапно появилата се сред тях фигура приличаше на ангел на отмъщението, размахващ сребърната си шпага. Тази червенокоса пиратка със сигурност беше вещица.
— Искам само товара ви. Нямам интерес да ви убия.
Но матросите скоро се отърсиха от вцепенението си. Повечето от тях грабнаха оръжието, готови да се бият до смърт с пиратската орда. Капитанът и двама моряци паднаха убити в неравната борба, останалите след кратка съпротива бяха свалени в корабните лодки.
Женевиев и моряците се заеха да пренасят товара на «Кримсън Уич». После побързаха да се отдалечат от бавно потъващия кораб, чийто корпус беше пробит от гюлле.
«Кримсън Уич» пое курс към Довил. Там щяха да слязат на сушата и да потеглят към Париж, за да продължат опасното си дело.