17
Вашел Сен Жорж се притискаше до една от тухлените стени в тясната уличка, която минаваше зад елегантния някога Площад на победата. Беше застанал точно пред задната врата на Дом номер пет, градската къща на родителите му. Къщата беше потънала в мрак. Не се чуваше и най-малък шум. Вашел предполагаше, че там няма никой, но искаше да бъде сигурен. Огледа се внимателно и бързо пъхна ключа, който държеше в ръката си, в старата ключалка. Отвори и влезе.
Лъхна го миризма на спарено и веднага разбра, че тук доста време не са живели хора. Въпреки това реши да огледа къщата, надявайки се да открие следа или поне намек за това, какво беше станало с Женевиев и родителите му.
Извади от джоба си дълга свещ и драсна клечка кибрит. Скоро мракът се освети от трепкащо пламъче. Като не намери нищо интересно в кухнята, младежът продължи нататък и огледа едно по едно всички помещения. С ужас установи колко опустошена и разграбена е красивата и разкошно обзаведена някога къща на родителите му.
В тавана на входното антре беше пробита огромна дупка. Там някога висеше скъпоценен венециански полилей. По мраморния под още блестяха хиляди стъкълца от падналия кристал. По боядисаните в пастелни цветове стени още личаха светлите петна от висящите там картини и гоблени с неоценима стойност, които от векове бяха собственост на семейство Сен Жорж. Всички по-ценни предмети бяха откраднати с изключение на няколко, които бяха вандалски разрушени. Прекрасният севърски порцелан беше натрошен на парченца, а приборите за храна от стърлингово сребро липсваха. Тапицерията на мебелите беше изпорязана, пълнежът беше изваден и разпръснат по цялата къща. По-тежките дървени мебели, като шкафа за съдове и гардеробите, които нямаше как да бъдат изнесени, бяха натрошени на парчета. Други мебели, най-вече витрини и масички, бяха насечени и изпотъпкани. Не беше останал нито един от прекрасните турски килими.
Вашел се наведе и нежно вдигна от пода фината порцеланова чашка, която по чудо беше оцеляла. Постави я внимателно върху лавицата и се усмихна с мъка на този безсмислен жест. Семейството му никога нямаше да се върне тук, дори ако беше успяло да се изплъзне от лапите на онези, които бяха разрушили прекрасния парижки дом.
Огледа и останалите етажи. Навсякъде цареше пустота и разорение. Всички рокли на майка му и сестра му бяха отнесени кой знае къде, ковчежетата с бижута бяха опразнени. Ако мама и татко са имали някакъв шанс за бягство, непременно са щели да вземат със себе си скъпоценностите, помисли си с горчивина Вашел.
Спря и се замисли. Беше получил тайно изпратеното писмо на Женевиев и знаеше, че семейството му е наясно с опасността, която го заплашва. Запита се какво ли би направил, ако беше на тяхно място. Каза си, че родителите му първо биха се погрижили за спасението на Женевиев и едва после за своето собствено. Без съмнение бяха измислили план за бягството й, а самите те бяха останали у дома, за да й дадат време да се скрие. Женевиев със сигурност беше успяла да избяга, но какво беше станало с майка му и баща му?
Вашел се изкачи на тавана, където някога живееха слугите, и внимателно се огледа. Внезапно му хрумна нещо и издърпа големия тоалетен шкаф, поставен до стената на малката слугинска стая. Зад него нямаше нищо, но Вашел инстинктивно усети, че е на прав път, хукна по стаите и започна да размества мебелите, които стояха до стените. Най-после в спалнята на родителите си намери онова, което търсеше: зад гардероба беше пробита голяма дупка. Младият мъж се вмъкна в нея с треперещо от вълнение сърце и дори не забеляза, че златната верижка, която висеше на врата му, се откъсна и падна на пода.
Като достигна края на изкопания тунел, Вашел се изправи и доволно се огледа. Намираше се в дом номер четири, който по-рано принадлежеше на дук дьо ла Фийед. Доколкото си спомняше, семейството на дука беше едно от първите, арестувани след революцията. Родителите му бяха изкопали тунел до съседната къща и се бяха измъкнали през отвора. Естествено не бяха забравили да примъкнат на мястото му големия гардероб. Най-вероятно са се крили седмици наред в изоставената къща, докато вълненията около тайнственото им изчезване са утихнали. После са се измъкнали през задния вход, преоблечени като слуги, без никой да им обърне внимание. Ония глупаци, хората на Клод Рамбуйе, сигурно са наблюдавали само вратите на дом номер пет.
Вече беше сигурен, че близките му са успели да избягат и с леко сърце слезе на партера. Къщата на семейство Фийед също беше варварски ограбена и разрушена.
Вашел загаси свещта в кухнята и захвърли остатъка на пода. После се измъкна през задната врата и потъна в мрака на нощта.