Устните му трескаво изследваха нейните. Езикът му се плъзна навътре и той целият се разтрепери, когато усети влажната, мамеща сладост на устата й. Прекрасно, наистина прекрасно…
Ноар вече не се владееше. Устните му се преместиха към бузите и слепоочията й. Пръстите му нетърпеливо развързаха панделката и буйната червена коса се разпиля по раменете й. Притисна я силно до себе си и в тялото му пламна изгарящо желание. Ръцете му трескаво замилваха косите й. Ах, как му се искаше да смъкне от раменете й мъжките дрехи и да открие под тях прекрасното женско тяло! Забеляза, че е пристегнала гърдите си и нежно помилва плата, под който туптеше сърцето й. Притисна бедрата си до нейните, ръцете му се спуснаха надолу, за да обхванат твърдото й задниче и да го притеглят към тялото му.
— Руж! Руж! — шепнеше в ухото й предрезгавелият му глас. — Какво правиш с мен? Щом съм с теб, забравям целия свят и мисля единствено за теб — призна той и сърцето му направи луд скок. — Искам те! Бог да ми е на помощ, но е така! Да вървим, защото ще те взема тук, насред улицата. Ренар ще ни намери място, където да се скрием.
— Много искам да остана с теб, Ноар, но не мога — прошепна измъчено Женевиев. Прехапа устни и лицето й се разкриви от болка. — Аз… аз съм омъжена. Мъжът ми… той изобщо не се интересува от мен, но…
— Тогава сигурно е сляп или е последен глупак! — изсъска извън себе си Ноар, но гласът му веднага се смекчи. — Мила моя, няма никакво значение, че сме двойно прокълнати. Аз също съм женен — призна с болка той. — Жена ми е също така безсърдечна и студена като твоя мъж. Нима трябва да пазим клетвите, които ни карат само да страдаме? Нима трябва с лека ръка да отхвърлим щастието, което намерихме?
— Не зная. Просто не зная — изхълца задавено Женевиев. — Дори ако станем любовници, за нас няма бъдеще, Ноар. Обвързани сме до края на живота си. Не искам да страдам, но сега просто не съм в състояние да мисля. Моля те, Ноар, недей! Още е много рано. Животът на толкова хора зависи от нас. Я виж къде сме застанали — на най-широкия булевард! Всеки може да ни види.
— Права си, разбира се, че си права — промърмори мрачно той и в сивите очи се изписа истинска мъка. — Боя се, че загубих разума си. Близостта ти ме обърка напълно. Но поне ела с мен в театъра, Руж. Там сме на сигурно място. Няма да те притеснявам повече, обещавам ти.
— Добре — съгласи се тихо тя. Беше объркана повече и от него, но не посмя да му го каже, защото при следващото му настояване щеше да направи всичко, каквото искаше. Нямаше сили да му се противопостави още веднъж.
Двамата безмълвно влязоха в театъра, в който Женевиев беше прекарала толкова часове преди революцията.
Когато входът към сцената се затвори зад тях, двамата спряха, докато очите им привикнат с мрака. Зад сцената беше запалена само една свещ. Театърът беше пуст и двамата се запътиха към малкия кабинет на Никола Дюпре, разположен зад кулисите.
Ноар очевидно идваше често тук, защото водеше Женевиев напред, без да се оглежда. Младата жена реши да попита дядо си на колко още привърженици на краля помага тайно, защото не искаше да се срещне при него с хора, които можеха да я познаят.
При мисълта за екипажа тя скришом се огледа наоколо. Сърцето й трепна, защото хората й може би бяха наблизо. Ала не видя никого и се ослуша дали мъжете не се ровят в натрупаните реквизити. Не се чуваше обаче никакъв шум, който да издаде присъствието им, и Женевиев въздъхна облекчено. Не искаше никой от тях да се среща с Ноар, най-малко Ив-Пиер. След нощта в Консиержерията беше принудена да му обясни закъснението си и естествено беше премълчала, че Ноар я е целувал. Боеше се, че Ив-Пиер, който я познаваше от детските й години, ще прочете нещо по лицето й и тогава непременно ще извика Ноар на дуел, за да защити накърнената й чест.
Когато стигнаха до кабинета, Ноар тихо почука на затворената врата.
— Кой е? — обади се отвътре рязък глас, който Женевиев безпогрешно разпозна.
— Двама приятели на Луи Бурбонски, Ренар — отговори тихо Ноар.
— Влезте.
Ноар отвори вратата и двамата с Женевиев влязоха в стаичката, която служеше като кабинет.
Никола Дюпре седеше на стола зад бюрото. Пред него беше поставена газова лампа с намален до крайност пламък. При вида на влезлите старецът отмести настрани книгата, разтворена пред него, и широко разтвори зелените си очи. Скочи и бързо заобиколи писалището. Насочи се с разтворени ръце към Ноар, за да го поздрави.
— Каква приятна изненада…
— Дяволският капитан, както може би си припомняте от предишните ни срещи, Ренар — прекъсна го остро Ноар и не му позволи да се обърне към него с истинското му име.