Тъй като все още не разбираше какво развеселява толкова Никола, Ноар рязко се обърна и без да се сбогува, излезе навън. Женевиев едва успя да се мушне зад кулисите. Изчака го да се скрие в мрака, после подаде глава и с учудване видя, че дядо й, застанал на прага на кабинета, е отметнал глава назад и раменете му се тресат от смях.
18
Нортчърч Аби, Англия, 1792 година.
Кетрин Мениринг се разглеждаше критично в наклоненото огледало над тоалетния шкаф. Преоблечена п строга черна рокля със снежнобяла колосана якичка и маншети, с кокетно завързана къса престилчица с волани, малка черна шапка с бели дантели и блестящочерни ботушки с връзки, тя напълно приличаше на домашна прислужница. По красивото й личице се изписа сияйна усмивка и тя запляска с ръце.
— О, Роуз! — извика на прислужницата си Кити. — Прекрасно е! Обзалагам се, че оня стар глупак лорд Фроум никога няма да ме познае в тия одежди! А да не говорим за инфантилния лорд Боутъл! Дано не ми досаждат поне тази вечер.
Камериерката смръщи нос.
— Лорд Фроум не е стар — възрази сериозно тя. — Би ме учудило, ако ми кажеха, че е по-възрастен от тридесет и пет години.
Когато човек току-що е навършил шестнадесет, тридесет и пет годишните му се струват ужасно стари — отговори небрежно Кити. — Освен това е глупав и досаден. А лорд Боутъл се държи като пеленаче, макар че е поне осемнадесетгодишен!
Роуз отново се намръщи.
— Не сте права! Много добре знаете, че това няма нищо общо. Скандално е, че решихте да посетите бала с маски, който дава лейди Хорнсейс, точно в този костюм! Дафна заслужава да я набият с камшик, че ви даде роклята. Божичко, какво ще каже лорд Нортчърч, ако ви види! Страх ме хваща само като си помисля за това!
— Ами, чичо Уилям изобщо няма да ме укори — засмя с Кити. — Никак не е суров, макар че се държи така, освен това много ме обича и чувствата му изобщо не могат да се сравняват с онова, което изпитваше към мен ужасният ми стиснат татко — дано бедната му душа почива в мир! Чичо Уилям ще се радва да чуе, че се забавлявам. Той също не понася лорд Фроум и лорд Боутъл. Каза, че и двамата са глупаци!
— Млъкнете най-после, мис! Не повтаряйте подобни неприлични забележки — укори я ужасено Роуз. — Сигурни съм, че лордът не употребява такива думи, а дори и да се е изпуснал, те съвсем не са били предназначени за вашите уши. О, моля ви, мис! Няма ли да облечете прекрасната гръцка роба, която ви приготвих?
— Не, в никакъв случай! Ти ще я облечеш.
— Какво? — извика камериерката. — Няма да го направя така да знаете. Пак сте измислили някоя дяволия, мис Мениринг, но този път няма да участвам в нея. Когато на миналия бал се преоблякох във вашата рокля, ме отвлякоха, не помните ли! Добре, че онзи проклет ловец на зестра се сети да свали маската ми на половината път…
— Престани да се оплакваш, Роуз. Разсърди се само защото онзи те свали в Нотингам, без да ти даде пари за път до Лондон. Признай, че бедният сър Лоутън беше много приятен човек, макар че искаше само парите ми. Нещастният, цял живот е бил без средства. Питам се какво ли с станало с него.
— За Бога, мис! Най-вероятно са го затворили за дългове — отговори злобно камериерката. — Този път няма да ме въвлечете в лудориите си. Нямам никакво намерение да обличам гръцката рокля и това е последната ми дума.
— О, моля те, Роуз! — започна да се умилква Кити. — Толкова добре ще изглеждаш с нея. А като сложиш синята маска и вдигнеш косата си, лорд Боутъл и лорд Фроум непременно ще те вземат за мен. И ти си руса, а фигурите ни са почти еднакви. Затова и бедният сър Лоутън те обърка. Нека поне веднъж се забавлявам както аз искам. Докато ония глупаци непрекъснато се влачат след мен, никога няма да си намеря истински обожател.
— Престанете с вашите глупости! Обожателите ви са безброй.
— Така е, но никой от тях не е достоен за вниманието ми — въздъхна угрижено Кити. — О, Роуз! Много ми се иска да срещна красив, вълнуващ мъж, смел и тайнствен кавалер, в когото да се влюбя! Тогава веднага ще му позволя да ме отвлече… — Кити неспокойно крачеше из стаята.
— Пак говорите глупости — отбеляза уморено камериерката. — Чели сте твърде много любовни романи. Само да узнае лейди Нортчърч, тя ще ви даде да се разберете. Май ви се иска да се влюбите в някой от онези страшни улични разбойници, нали? Но не забравяйте едно — тези хора изобщо не мислят за женитба!