— Добре — промълви по-любезно той и се обърна към по-възрастната жена: — Не се бойте, мадам. Ако всичко мине добре, още тази вечер ще се срещнете със съпруга си.
— Но той… той е още в Консиержерията — прошепна смаяно маркизата.
Така е, но има начин да го измъкнем оттам. Доверете ми се, мадам. Червената вещица и хората й знаят какво правят.
— Значи вие сте от хората на Червената вещица? — проникна се въодушевено младото момиче. — Слухове за тази смела жена се носят дори в Консиержерията. Тя рискува живота си, за да спасява затворниците. Колко ви се възхищавам!
Ив-Пиер усмихнато склони глава.
Циганската кола мина покрай Льо Маре и през площада, където някога се издигаше разрушената от народа Бастилия. След половин час стигнаха градските врати. Женевиев се приведе напред и кокетно заговори с пазачите. Пъстрите й поли бяха вдигнати чак до коленете и мъжете не можеха да откъснат очи от тях. Опря ръце на кръста си и изкусително залюля бедра.
— Ей, сержанте! — извика тя и погледът й се плъзна по стройния мъж в униформа. После навлажни устни с езичето си и продължи: — Хайде, пуснете ни! На Гревския площад избухна бомба и народът се разбяга. Бедният ми съпруг едва не умря от страх. Вече е стар и здравето му е крехко, нали разбирате! Ще го отведа на село да си почине.
— О, така ли? — осведоми се учтиво, но сериозно войникът. — Покажете ми документите си — заповяда рязко той.
Женевиев вдигна рамене.
— Всичко е в ред, сержанте — отговори безгрижно тя и му подаде фалшивите документи. — Ако трябва, претърсете цялата кола. Но побързайте, защото бедният ми мъж може всеки момент да предаде Богу дух. Искам да умре в мир. Вярно, че вече е стар и немощен, а аз съм млада и пламенна, но беше добър с мен и не искам да го изоставя. Ще се погрижа поне последните му часове да бъдат щастливи.
— Права сте, мадам — отговори ухилено мъжът, представяйки си болния стар мъж и буйната му млада жена. Нищо чудно, че хубавицата го гледаше с неприкрито желание. Постът почти съжали бедния стар глупак. Кой знае колко рога растяха по главата му. — Всичко е в ред, мадам — заключи той и й върна документите. — Ще прегледам колата и готово.
Постът отвори вратичката и бегло огледа насядалите вътре хора. Очите му се спряха с насмешка върху стария херцог, който беше чул разговора и отлично играеше ролята, която му бяха отредили. Беше полегнал върху куп парцали и мъчително си поемаше въздух, докато ръката му притискаше гръдния кош.
— Бедната ми Елен — мърмореше като на себе си Ив-Пиер. — Не трябваше да давам хубавата си дъщеричка на толкова стар мъж. Ето че умира и за нищо не става вече. Не може да пълни дори шишетата с лекарства. Тази сутрин ми счупи четири. Но ти не се бой, Бабет — продължи той, обърнат към внучката на херцога, — за теб ще намеря най-добрия мъж, млад и силен като бик.
Постът беше чул достатъчно. Той затвори вратата с трясък и махна с ръка на Женевиев да продължи пътя си.
— Много съжалявам, че се държах така, мосю — проговори развеселено Ив-Пиер. — Но нали трябваше да измамим стражите.
— Зная. Не се грижете за мен, мосю. В Консиержерията изтърпях какво ли не, а там не искаха да ми спасят живота, нали!
Но опасността все още не беше отминала. Обитателите на колата замлъкнаха и се вслушаха напрегнато в трополенето на колата, която ги отнасяше далеч от Париж.
«Кримсън Уич» свали херцога и семейството му включително сина, когото бяха измъкнали от Консиержерията — на южното крайбрежие на Англия, в Портсмут. После шалупата пое курс на запад.
Обсипаното със звезди небе се простираше безкрайно над тъмното, бездънно море. Над водата се стелеше мека, бледосива мъгла и към шумящата водна следа се примесваха бисерни капки роса.
Беше доста хладно и Женевиев, застанала на кормилото, потреперваше. Лятото отминаваше и ветрецът, който галеше кожата й, носеше студения полъх на есента. Скоро листата на дърветата щяха да се оцветят в червено и златно и полята щяха да утихнат след привършената жътва.
При тази мисъл Женевиев угрижено въздъхна. Идването на зимата означаваше, че я очакват нови трудности. През есента започваше светският сезон и Джъстин непременно щеше да настои да напуснат Блекхийт Хол и да се преместят в градския му дом в Лондон. Вероятно през зимата сделките му също щяха да замрат и тогава щеше да има повече време да се посвети на жена си. Без съмнение щеше да разбере, че му е разигравала театър и съвсем не я измъчват толкова страшни болести. На всичкото отгоре стаята й в градската къща нямаше да има таен изход и щеше да й бъде много трудно да се измъква незабелязано.