— Огън от десния борд! — изкрещя тя. — Огън!
После остави кормилото и се втурна по наклонената палуба към Силвестър, който напразно се опитваше да загаси пламъците, пълзящи по мачтата. Очите й се напълниха със сълзи и гърлото й пресъхна, но успя да извади няколко кофи вода от морето, преди Фабиен и Марк да й се притекат на помощ. После отново хукна към кормилото.
С облекчение установи, че последният залп е довършил противника. Шхуната лежеше косо на водата, а екипажът отчаяно се опитваше да вдигне мрежите, за да предотврати окончателното завладяване на кораба. Женевиев насочи «Кримсън Уич» паралелно с неприятелския кораб и заповяда на екипажа да хвърли абордажните куки и да закачи шхуната за техния кораб.
Оръдията не преставаха да гърмят и двата кораба получиха по още няколко дупки. Женевиев разбра, че трябва да обезвреди неприятелските оръдия, преди мъжете й да са щурмували кораба. Сграбчи няколко гранати, покатери се по такелажа, достигна края на гафелната рейка и запрати гранатите към борда на чуждия кораб. Чу експлозията и разбра, че е нанесла смъртоносния удар. Най-после матросите й щяха да прережат мрежите и да завладеят кораба. Изкрещя им да не забравят червените качулки, за да не ги познаят.
Започна ожесточен бой. Над морето се разнесе дрънчене на оръжия. Дървени бухалки се удряха срещу дръжките на остри брадви, дори обръчи от бъчви и парчета от натрошени мачти се използваха като оръжия. Женевиев се опитваше да надвика адския шум, насърчаваше хората си и мъжете се биеха като дяволи. Червените им качулки се развяваха на вятъра и всяваха страх сред чуждите моряци.
— Предайте се! — изкрещя към неприятелите Женевиев. — Предайте се и ще пощадим живота ви!
Не знаеше дали гласът й е успял да надвика шума от битката, но двубоите продължиха, макар че голяма част от мъжете бяха заети да гасят възникващите тук и там пожари. Въздухът беше изпълнен с пушек и вече нищо не се виждаше. Вятърът разнасяше навсякъде въглени и гореща пепел и в телата на бойците се забиваха палещи игли. Женевиев прескочи един пречупен прът и спря за миг, за да изтрие потта и мръсотията от лицето си.
Точно тогава настъпи една от онези странни паузи в битката и двата кораба притихнаха. В напрегнатата тишина прозвуча страшен вик:
— Руж! Господи, Руж!
Женевиев невярващо вдигна поглед и забеляза тичащия насреща й Ноар, който със сила си пробиваше път през моряците й. От рапирата му капеше кръв, по дяволската черна маска беше полепнала пепел.
Младата жена забрави всичко около себе си. Не чу дори заплашителното скърцане на горящо дърво непосредствено над главата си. Част от голямата мачта се пречупи и се стовари на палубата. Стресната от мисълта, че е нападнала кораба на Ноар, Женевиев смутено го изгледа. Изразът на лицето му се промени така внезапно, че тя още повече се уплаши. Ноар изрева някакво предупреждение, но беше твърде късно. Тежката гафелна рейка се стовари право върху нея. Единият край се заби в гърба й и я повлече към пода. Женевиев падна по лице върху люлеещата се палуба, претърколи се по гредите и удари главата си в една бъчва. Опита се да се изправи, но силите я напуснаха. Черно було се спусна пред очите й и тя изгуби съзнание.
20
Събуди я някакво равномерно тропане. Шумът бавно проникна в съзнанието й, тя затрепка с мигли и с мъка отвори очи. Забеляза, че лежи в леглото си, и се запита откъде ли идва този странен шум. Разумът й бавно се възвърна и тя проумя, че работи помпата в трюма. Припомни си изминалата нощ и потрепери при мисълта, че корабът й е сериозно повреден.
Моряците се бяха хванали на работа, за да го задържат над водата, докато достигнат английския бряг. Там щяха да се заемат с големия ремонт.
Женевиев бързо отметна завивката, седна и се огледа. Прониза я силна болка и лицето й се разкриви в гримаса, когато опипа челото си и откри огромна цицина от дясната му страна.
Стана от леглото и се олюля. Но трябваше на всяка цена да излезе на палубата и да разбере какво се е случило, докато тя е лежала в безсъзнание в каютата си. Посегна към ботушите си и приседна на леглото да ги обуе.
Умът й работеше трескаво. По дяволите! Защо трябваше да нападне точно кораба на Ноар? Какво ли си е помислил за нея? И — което беше най-страшното — какво ли е станало с него?