В този момент на вратата се почука. Женевиев промърмори едно «Влезте» и в каютата се втурна Оливие.
— Е, слава Богу, че сте жива — отбеляза сухо корабният лекар. — И без това не вярвах, че тази малка цицина ще ви извади за дълго време от строя.
Женевиев предпазливо кимна с глава и попита:
— Какво стана, след като паднах на палубата?
— Онзи Дяволски капитан, командирът на «Блек Мефисто», се втурна като луд по палубата, като ви видя да падате. Тибо реши, че е искал да ви нанесе смъртоносен удар, и го цапна по тила с едно дърво. Дяволският капитан се просна по лице на палубата, Тибо го сграбчи за врата и допря ножа си до гърлото му. Заплаши, че ще го прониже, ако не заповяда на хората си да се отдръпнат. За щастие капитанът беше в съзнание и нареди на хората си да прекратят съпротивата. И слава Богу, бих добавил, защото те са доста повече от нас. Щяха да ни избият като пилци.
После натоварихме екипажа на «Черния Мефисто» в лодките и ги пуснахме да си вървят. Бяха толкова много, че се уплашихме да не се върнат. Естествено на тях не им хареса да изоставят кораба си, затова взехме Дяволския капитан за заложник. Събрахме колкото се може повече от товара в трюма, включително ковчеже с луидори от капитанската каюта. През целия си живот не съм виждал толкова злато накуп. Видях, че екипажът на «Блек Мефисто» се върна на кораба, а сега се движат на около миля и половина зад нас и като луди изпомпват водата от трюма, за да предпазят шхуната от потъване. Мисля, че засега няма да ни създадат неприятности. Но никой не може да каже с точност какво смятат да правят. Хич не ми се вярва да откарат «Черния Мефисто» до брега. Дяволският капитан е окован и е затворен в склада. Сигурни сме, че именно той е Шпионинът, когото преследва Събранието. Носи черна маска и въобще всичко съвпада. За главата му е обявена голяма награда, нали знаете?
— Точно така — кимна Женевиев. — Въпреки това не е редно да го предадем на френските власти, Оливие. Той е привърженик на краля, също като нас. Не можем да предадем хората, които са на наша страна.
— Бяхме сигурни, че ще реагирате така, капитане — призна лекарят. — Затова не предприехме нищо. Какво ще правим с него? Трябва по някакъв начин да се отървем от присъствието му на борда, нали?
— Доведете го в кабината ми — нареди кратко Женевиев. — Ще го разпитам лично. После ще решим как да го отпратим. Може би не е лошо да поискаме откуп от екипажа му. Ако моряците са му верни — а по всичко личи, че това е така, — ще дадат всичко, което имат, за да си го върнат.
— Отлична идея, капитане. Ей сега ще го доведа — отговори с, усмивка Оливие и тръгна към вратата.
— Добре. Не забравяйте едно, Оливие — извика подире му тя. — В присъствието на Дяволския капитан всички трябва да носите качулки. Не искам да види лицата ви.
Корабният лекар наведе глава в знак на съгласие.
— Винаги сме били предпазливи, капитане. Не сме произнесли нито едно име в негово присъствие. Той не видя почти нищо от «Кримсън Уич» и екипажа и няма как да ни предаде.
— Много добре — похвали го Женевиев.
След като Оливие излезе, младата жена бързо седна пред огледалото, за да се подготви за срещата с Ноар.
21
— Какво смяташ да правиш, Руж? — започна веднага Ноар, след като двама от екипажа на «Кримсън Уич» го доведоха в кабината на Женевиев. — Нима искаш да потопиш кораба ми? Или да избиеш хората ми? За Бога! Ако не те беше улучила онази рейка, щях да те напердаша както заслужаваш! Виждам, че си се отървала леко — добави кисело той. — Същинска котка с девет живота, която се приземява винаги върху краката си.
— Разбира се — отговори тихо Женевиев. — Ако не играем, за да спечелим, какъв е смисълът на играта? Не се тревожи, Ноар, положението не е чак толкова лошо. «Черният Мефисто» плава на две мили зад нас, а екипажът му е на борда и изпомпва водата от трюма. Натоварихме ги в лодките, но те се върнаха на борда веднага, след като ние напуснахме кораба ти. Не ме смятай за убийца. Нямаше да те нападна, ако не беше преследвал «Кримсън Уич». Ако знаех, че си ти, никога нямаше да дам заповед за стрелба.
— Реших, че имам насреща си пирати — призна мрачно Ноар. — Не бяхте вдигнали флага си. Много ми се щеше да се запозная с командира на този призрачен кораб, боядисан също като моя. Плъзгахте се пред нас като сянка, като отражение на вълните… Е, няма нищо. — Той сви рамене. — Направих глупост и си плащам за това. Разбрах, че е твоят кораб в момента, в който ти откри огън.