— Ти също не беше вдигнал флаг и моите моряци те сметнаха за пират — отговори с усмивка Женевиев.
Ноар се ухили и белите му зъби проблеснаха под черната маска. Странно, че никому не беше хрумнало да я свали, макар че ръцете му бяха завързани. За миг Женевиев усети силно изкушение да го стори, но се въздържа, въпреки че много й се искаше да види истинското лице на непознатия, който така устремно беше завладял сърцето й.
Остана неподвижна пред него, втренчила очи в лицето му, питайки се кой е този човек и с какво я привлича толкова силно. Лицето на Ноар — или поне онова, което се виждаше от него — не беше по-красиво от лицето на съпруга й. Тялото му също не беше по-силно от гъвкавата, мускулеста фигура на Джъстин. Може би тайната се криеше в излъчването му, в буйната жизненост, която напълно липсваше у хладния, сдържан Джъстин с неговата надменна небрежност. Ноар беше дързък до безумие и това я възхищаваше. Женевиев не можеше да си представи съпруга си на борда на кораб в бурно море — с развени от вятъра коси, изпръскан от морска пяна, с разкъсани, мокри от пот дрехи. Джъстин не се радваше на живота, установи мрачно Женевиев, той приличаше на студен, твърд глетчер с остри, заплашителни ръбове. Ноар, напротив, беше пламтящ огън, с внезапно сменящи се настроения, непредвидим и затова още по-опасен.
Ноар би дал много да можеше да прочете мислите на Женевиев. Не разбираше какво се крие под този странен поглед. Дали жената срещу него не проумяваше именно в този момент онова, което за него беше безспорна истина — че двамата бяха предопределени един за друг? Ако успееше да се освободи от въжетата, които стягаха ръцете му, щеше да й го докаже, ей сега, веднага.
Както седеше на стола с ръце зад гърба си, той се опита да разхлаби въжетата, които се впиваха в китките му. Завъртя ръце, задърпа възела и въжетата изведнъж се поддадоха.
За да отклони вниманието на Женевиев, той продължаваше да я гледа с премрежени очи и да дава неясни отговори на въпросите, които му задаваше. Възхищаваше се на дързостта и интелигентността й. По челото му избиха капки пот, но Женевиев беше вдълбочена в разговора и не забелязваше усилията му.
По дяволите с тази вещица! Нима не осъзнаваше как го измъчва, като се разхожда пред него с разпуснати коси и излага на показ гъвкавото си тяло, още по-съблазнително в тясното мъжко облекло? Очевидно не си даваше труд да се прикрива, когато беше на своя кораб, защото не носеше домино и гърдите й не бяха пристегнати. Тънката талия беше подчертана с широк копринен шарф, тесният черен панталон обгръщаше плътно красиво закръгленото задниче и стройните дълги крака. Само яркочервената маска пред лицето й придаваше тайнственост.
Ноар гневно я проклинаше наум. Беше го привлякла със смарагдовозелените си очи и рубинени устни, а сега се подиграваше с него. Един или два пъти му беше позволила да се наслади на сладостта на устата й, а след това не само му отказа това лакомство, но и нападна кораба му и сигурно щеше да го прати на дъното и да избие екипажа му, въпреки че твърдеше противното. Вече много нощи магьосницата владееше сънищата му и той не можеше дори да погледне в очите студената си, глупава жена, която му досаждаше до смърт с детинските си приказки и непрекъснато го гневеше.
Макар че се беше оженил за нея по принуда, в един кратък миг беше повярвал, че двамата могат да бъдат щастливи. Веднага след това нещата се объркаха и с течение на времето връзката им бавно, но сигурно се влошаваше. Двамата вървяха по свой път и почти не се виждаха. А откакто Руж се втурна в живота му и очарованието й го завладя напълно, той започна дори да се отвращава от мисълта, че е обвързан за цял живот с едно лекомислено, повърхностно същество.
След минути Ноар почувства, че възелът най-после се е развързал и ръцете му са свободни. Ухили се триумфално и бързо хвана шнура, за да не падне на пода и да го издаде.
— Кажи ми истината, негоднико! Или наистина ще те предам на събранието и ще получа откупа за главата ти! — изкрещя Женевиев, когато получи поредния неясен и объркан отговор.
Ноар бавно се изправи. В мътната светлина на лампата приличаше на демон, издигнал се от ада.
— Исусе! — извика смаяно Женевиев. — Как успя да се освободиш?
— Успях — отговори триумфално той. — Край на глупавите приказки. Цял час крещиш насреща ми като сврака, а усилията ти не дадоха никакъв резултат. Разбери, Руж, ти също като мен знаеш, че трябва да запазим тайните си за себе си. Времената са несигурни и още утре могат да заловят някого от нас. Мъчителите са опитни и надали ще издържим, а това ще застраши живота на десетки хора. Затова ти предлагам да уважиш правото ми да остана с маска пред теб, както аз уважавам твоето. Няма да разкриваме тайните си един пред друг, но това съвсем не означава, че няма да бъдем приятели, дори… любовници. — Гласът му се превърна в шепот и Женевиев почувства горещия му дъх до ухото си. Мъжът пристъпи към нея и я грабна в обятията си.