— Вече ти казах, че това не може да стане — отговори сковано тя.
— Още тази нощ ще станеш моя. Ще го направя преди да напусна кабината ти, кълна ти се! — прошепна в ухото й той и притисна устни в косата й.
— Не! — извика тя и се изтръгна от прегръдката му, влудена от парещото докосване. — Забравяш, че тук си на моя кораб! Ще повикам хората си да те вържат отново и да те хвърлят в трюма.
— И какво ще направиш после? — изфуча ядно Ноар. — Ще ме предадеш на Събранието, нали?
Женевиев поклати глава.
— Смятам да те върна на екипажа ти срещу солиден откуп. Нужни са ми пари, за да подкупвам стражите на Консиержерията, да купувам товар и хранителни припаси. Мъжете ми трябва да ядат и в джобовете им да дрънкат пари, иначе ще си потърсят друг капитан.
— Разбирам — изръмжа Ноар. После дрезгаво се изсмя и вдигна едната си вежда. — По дяволите, ти си страхотна! Значи наистина искаш да ме продадеш! Няма да успееш, вещице! Ти си тази, която ще плаща, и то сега!
— Не се приближавай! — изсъска Женевиев и светкавично измъкна рапирата си. — Ще те пробода. Не желая да те наранявам, Ноар, но ако стане нужда, ще се защитавам.
— Така и предполагах. Ти няма да се предадеш, Руж — промърмори полугласно мъжът. Преди Женевиев да осъзнае какво има предвид, той дръпна една от рапирите, окачени на стената под един стар щит. — Гард! — Отдаде чест и дръзко се изсмя. — Сега ще видим наистина ли те бива в дуелирането.
Полудели сме, мислеше си Женевиев, и двамата. Как можем да се дуелираме в тази тясна кабина! Единият непременно ще бъде тежко ранен, може и да умре. Представи си Ноар, проснат на пода на кабината, и под него кървава локва, и остра болка прониза сърцето й. Не искаше да се бие с него.
— Не говори глупости — отбеляза хладно тя. — Няма да се бия с теб. Ще повикам хората си да те отведат отново в трюма, докато екипажът ти плати откуп.
— Страхливка — произнесе подигравателно Ноар.
Женевиев се изправи като свещ. Не можеше да понесе такава обида и той много добре го знаеше. Гордостта и честта й изискваха удовлетворение. Погледна го и надменно отметна глава.
— Е, добре, щом така искаш — извика тя. — Но те уверявам, че не съм начинаеща в дуелите.
— Думи, само думи — продължи все така подигравателно Ноар. — Чувам от теб какво ли не, но досега нищо не си доказала с дела.
Женевиев цялата се изчерви, защото знаеше, че мъжът насреща й говори не за битки, а за целувките, които й беше откраднал и за начина, по който се беше помъчила да го отблъсне от себе си.
— Гард! — изръмжа вбесено тя. — И се пази, защото скоро ще служиш само за храна на рибите.
— Щом си толкова сигурна в себе си, може би ще се осмелиш да сключиш с мен малък облог — предложи развеселено той.
— Какъв облог? — промърмори сърдито Женевиев.
— Много просто: ако спечелиш, ще правиш с мен каквото искаш, а аз няма да се опитвам да бягам.
— А ако загубя?
— Тогава ще бъде почтено да ми позволиш същото.
Женевиев затаи дъх. Изразът на лицето му ясно показваше какво ще направи с нея, ако излезе победител в дуела. Без да иска, хвърли поглед към леглото и Ноар тихо се изсмя.
— Защо не отговаряш? — попита предизвикателно той и когато Женевиев не реагира, сви рамене. — Така и предполагах. Страх те е от мен.
— Не ме е страх! — изкрещя тя и мъчително преглътна. — Съгласна съм с облога, макар че не го смятам за особено почтен.
— Та ти изобщо не знаеш какво ще направя с теб, Руж. Да не мислиш, че ще те взема насила? Засрами се! Ще поискам откуп от екипажа ти — също както и ти. Вярвам, че моряците държат повече на теб, отколкото на ковчежето с луидори, които сте намерили в кабината ми.
— По дяволите! — заекна засрамено Женевиев.
— Ако все пак настояваш, аз с удоволствие ще се подчиня и ще направя с теб онова, което очакваш — продължи със святкащи очи Ноар, без да крие желанието си. — Ще ти кажа дори, че много искам да го сторя!
Той застана в гард и започна предпазливо да обикаля около нея. Бързите сигурни крачки и позата показаха на Женевиев, че си има работа с опитен дуелист. Трябваше да бъде много предпазлива и да не прави грешки.
Раздвижи се като тигър, който се промъква към плячката си, и впи очи в противника си.