— Престани! Какво правиш? — изпищя тя и лудо зарита с крака. — Какво искаш от мен?
— Искам да си получа наградата… Нали спечелих облога — процеди през стиснати зъби мъжът. В този миг Женевиев успя да освободи едната си ръка и му залепи оглушителна плесница.
Мъжът ядосано я сграбчи отново и затисна ръцете й над главата. Женевиев успя да се освободи повторно и го заудря с юмруци. Двамата потънаха сред разпилените дрехи от скрина, без да обръщат внимание на хаоса, който цареше в стаята. Ноар успя да стисне китките й, а с другата ръка издърпа от краката й ботушите и чорапите.
После здраво завърза копринения шал около единия й глезен. Женевиев сърдито го изрита с другия си крак в слабините, но той сръчно избягна удара.
— Ти си била същинска дива котка, Руж — отбеляза тихо той. — Само зъби и нокти. Трябва някой да те научи на маниери.
— Доколкото разбирам, ти си онзи, който трябва да го стори — изсъска тя и от очите й изскочиха светкавици. Усещаше силно желание да му издере очите.
— Но разбира се, Руж — промърмори небрежно той. — Иначе бих ли си губил времето с теб?
— О! Почакай само да ми паднеш! — изкрещя тя и лицето й се разкриви от ярост.
Ала Ноар само се изсмя и безсрамно се загледа в тялото й.
— Струва ми се, че това е текст от моята роля, Руж — ухили се той. — С нетърпение чакам да ми паднеш в ръцете. Най-отговорно твърдя, че отдавна ме провокираш.
Погледът й неволно се насочи към тесния му копринен панталон и тя разбра, че мъжът казва истината. Пламна от срам и прехапа устни. Внезапно й хрумна отлична идея. Протегна се и се опита с вързани ръце да достигне месинговото кълбо върху капака на скрина. Надигна се колкото можа, но не успя да го докосне. Не можа да повтори опита си, защото Ноар приключи с привързването на глезените й, сграбчи я и без предупреждение я метна на рамото си.
— Веднага ме пусни! — изкрещя Женевиев и заудря с юмруци по гърба му. — Пусни ме, негоднико!
Ноар изпълни желанието й и я метна на леглото. Преди да успее да се извърне и да скочи, той се хвърли отгоре й. Посегна към дългия край на шала, с който бяха завързани китките й, и го завърза за рамката на леглото. После хвана краката й, разтвори ги и ги завърза за двата края на леглото. Женевиев ядно изруга и почувства, че я обзема паника.
— О, моля те, Руж — промърмори с изкуствена тревога в гласа Ноар. — Никак не ми се искаше да стигаме дотам, но се боя, че не ми оставяш избор. Ако продължаваш да крещиш, екипажът ще заподозре нещо.
Той натъпка копринена кърпичка в устата й, скочи и спусна резето на вратата.
— А сега, Руж, ще разбереш какво правя с жени, които с очи и устни дават обещания, а после не ги изпълняват — промърмори той.
Женевиев отчаяно задърпа оковите си — без успех. Опита се да изблъска с език кърпата от устата си, но тя не помръдна. Опита се да изпищи, но от гърлото й се изтръгна само задавено хълцане.
— Няма полза да се опитваш. Няма да ми се изплъзнеш — шепнеше в ухото й Ноар. — Този път няма да ти се удаде да ме докараш до прага на лудостта и после да изчезнеш.
Женевиев трепереше от страх. Макар че мъжът над нея владееше мислите и сърцето й от много време насам, той си оставаше напълно чужд за нея. Беше спасил живота й, но тя не знаеше нищо за него. Откъде идваше? Познаваха го като опасен шпионин и за главата му беше обявена награда. Може би беше брутален убиец или перверзно чудовище… Всичко беше възможно! Страшни картини пробягаха през съзнанието й и тя едва не полудя, когато мъжът се настани върху нея с шпага в ръка.
Ноар видя ужаса, изписан в очите й, и сърцето му омекна.
— Не бой се, Руж — прошепна той. — Няма да ти причиня болка. Точно обратното, повярвай ми!
Въпреки нежните му уверения Женевиев направо подскочи, когато острата шпага разкъса всички дрехи по тялото й. Скоро се озова под него съвсем гола.
Ноар впи поглед в голото й тяло и от гърдите му се изтръгна дълбока въздишка. Беше много по-красива, отколкото си я беше представял. Кадифената кожа блестеше като злато, а там, където облеклото я предпазваше от слънцето, беше кремавобяла. Гъвкавите млади гърди потръпваха под горящия му поглед. Розовите им зърна се свиха под милувката на хладния нощен вятър. Разтворените бедра трепереха и разкриваха част от онова тайнствено място, скрито под кестеняви кичурчета, което беше предмет на най-пламенните му желания.
Ноар едва издържаше. Дишането му се ускори и кръвта зашумя в ушите му. Слабините му бяха напрегнати до краен предел. Тази жена беше всичко, за което беше мечтал — и много повече…
— Желая те, Руж — пошушна дрезгаво той. — И ще те имам. Още сега, тази нощ! Не — отговори на неизреченото предизвикателство в очите й. — Няма да те изнасиля. Ще ме пожелаеш също така силно, както аз теб. Обещавам ти, че ще се разтопиш в обятията ми.