Женевиев с мъка си пое въздух и с трепет се вгледа в пламналите от желание очи на Ноар. Знаеше, че й предстои да изтърпи страшни мъчения, макар и не брутални, както си ги беше представяла. Тези щяха да бъдат сладки, но не по-малко опасни. Ноар измъкна фин копринен шал от скрина и само след секунда хладният, нежен плат се плъзна по голата й кожа.
Женевиев затвори очи и пламна от срам, усещайки бурната реакция на тялото си.
Ноар се взираше в лицето й. Пълните червени устни неотразимо го привличаха. Гореше от желание да ги целуне, но не го направи, защото трябваше да махне кърпата, с която беше запушил устата й. Не биваше да рискува тя да изпищи за помощ. Шумовете, които проникваха през стените на кабината, му подсказваха, че екипажът полага огромни усилия, за да задържи «Кримсън Уич» над водата. Но това съвсем не означаваше, че матросите ще оставят без внимание виковете на капитана си. Не биваше да я целува — още не.
Плъзна шала надолу по врата й и спря на мястото, където пулсираше вратната вена. Женевиев се отбраняваше отчаяно, но не можеше да се освободи от въжетата си. Трябваше да понесе нахлулите в тялото й чувства. Простена тихо, сякаш го молеше да престане, и цялата се изчерви. Ноар сигурно си мислеше, че се наслаждава на милувките му и, о, Господи! — точно така си беше! Колко страшно беше да застане очи в очи с тази ужасна истина!
Струваше й се, че в тялото й лумват пламъци, а все още кипящият гняв и смущението сякаш само усилваха желанието й. Точно така. Тя желаеше Ноар. Нямаше как да го отрече. Кръвта бучеше в ушите й, а физическите сили и съпротивата сякаш се оттичаха от тялото й и вместо тях оставаха покорност, копнеж и мекота. Вече не можеше дори да се помръдне, лежеше така като парцалена кукла без кости, с която мъжът можеше да прави каквото си поиска.
С края на шала Ноар улучи точно чувствителното място, където шията преминаваше в рамото, и започна безмилостно да го дразни. По вените на Женевиев пробягаха електрически искри и събудиха в тялото й още по-силен копнеж и желание. Тя потръпна и безпомощно се заизвива настрани, но нямаше как да се изплъзне. Ноар тихо се изсмя.
Без да бърза, мъжът прокара шала между гърдите й, после описа нежни кръгове около тях. Женевиев захапа здраво кърпата в устата си, надявайки се болката да заглуши всички останали усещания. Опита се да лежи неподвижно и напрегна цялата си воля да не реагира на нежното докосване по връхчетата на гърдите си. Но не успя. Против волята й зърната се свиха и щръкнаха нагоре. Насладата се разпространи на дълги вълни по цялото й тяло.
Почувства, че неволно се надига срещу мъчителя си, без да може да направи нищо, за да спре предателската реакция на тялото си. Милувките продължиха и мъчението стана толкова сладостно, че й се стори, че полудява.
Зелените очи молеха за милост, а от ъглите им се стичаха кристално бистри сълзи. Ала Ноар не забелязваше солените капчици, които се събираха под маската й и се губеха в буйните червени коси. Беше зает с измисляне на все нови и нови движения, освен това беше погълнат от собствената си страст, която все повече се разгаряше.
Женевиев чувстваше, че очите й са приковани от въздушните движения на копринения шал, който меко се плъзгаше по тялото й. Усети лудо желание да се изсмее с глас, защото шалът беше на яркочервени и черни шарки и линиите им се преплитаха като влюбени.
Дали не го е избрал нарочно? — питаше се тя. Вероятно да, защото подбираше реквизитите си с умението на истински артист. Шалът отговаряше на усета му към иронията на живота. Руж и Ноар…
Коприната се плъзна по тялото й, описа кръг около корема й и мускулите му се втвърдиха, за да й попречат да се спусне още по-надолу. Само след секунди Женевиев усети как платът се увива около бедрата й и нежно докосва кестенявите кичурчета в интимната част на тялото й. За малко не изпищя, понесена от вихъра на мъчителен екстаз, който прониза опънатите й до скъсване нерви. Желанието й стана почти непоносимо, утробата й пламна, готова да приеме своя мъчител. Без да забелязва какво прави, тя се замята по леглото, опитвайки се да намери облекчение. Ноар обаче не се остави да бъде заблуден и продължи да разгаря страстта й до краен предел.
С безкрайно бавни движения шалът се плъзгаше по вътрешните страни на бедрата й и тя трепереше от едва сдържано желание. Опита се инстинктивно да стисне бедра, но въжетата й пречеха. Макар че се срамуваше от желанието си, тя най-после призна пред себе си, че ще се отдаде доброволно на мъжа, който я подлагаше на тези сладостни мъчения. Ноар сякаш усети готовността и в същия миг, защото запрати шала някъде надалеч и измъкна кърпата от устните й. Преди Женевиев да успее да извика, той впи устни в нейните.