Бавно, сякаш лениво езикът му се плъзна по очертанията на устните й. Почувства как нежните женски устни потръпват под неговите и с готовност се разтварят да го посрещнат. Целувката стана страстна и настойчива. Женевиев захвърли всякакви задръжки и горещо отговори на целувките му, мечтаейки единствено ръцете й да са свободни, за да може да помилва тялото му.
Внезапно почувства окосмените мъжки гърди върху своите. Кога беше разкопчал ризата си? Не знаеше и не я интересуваше. Усещаше единствено разгарящата се в тялото й страст, възпламенена от целувките му. Зъбите му нежно хапеха устните й, мустаците му я гъделичкаха.
Устните им безкрайно се милваха, езикът й се виеше около неговия и тя едва си поемаше дъх. После мъжките устни се плъзнаха по лицето й, сякаш искаха да го обсебят. Горещи целувки се посипаха по страните, слепоочията и миглите й.
Ноар зарови маскираното си лице в гъстите червени коси и нежно захапа ухото й. Горещият му дъх милваше кожата й и Женевиев трепереше от вълнение. Мъжът дрезгаво нашепваше любовни клетви и със страстни слова описваше онова, което щеше да направи с нея. Женевиев беше забравила срама и тялото й потръпваше от удоволствие.
Трябваше да преживее всички тези неща през първата си брачна нощ. Тази мисъл бегло премина през ума й. Джъстин трябваше да й разкрие тайните на физическата любов, не този чужд мъж! Но съпругът й не я искаше — никога не беше я искал. Образът му бързо избледня и потъна в обкръжаващия ги мрак. Ноар беше единственият, когото обичаше — нейният тайнствен, маскиран любовник. Не знаеше нищо за него, но това вече нямаше значение. Нищо нямаше значение освен Ноар и нещата, които той правеше с тялото й.
Пръстите на мъжа се заровиха в косите й, притиснаха лицето й до неговото, а устните му се плъзнаха надолу по стройния й врат. Женевиев отметна глава назад и простена от удоволствие. Усети как езикът му изследва мястото, където неравномерно пулсираше вратната вена, а после се плъзга по очертанията на ключиците й. Мъжът нежно хапеше раменете й и изследваше с устни всички чувствителни места по врата й. Тялото на жената под него се разтапяше от желание. Зърната на гърдите й се втвърдиха като цветни пъпки, готови да разцъфнат под галещите му ръце.
Ноар едва не извика, когато усети под пръстите си съвършените форми на женското тяло. Женевиев се притисна до него и от гърлото й се изтръгна дрезгав вик. Въобще не й идваше на ум, че устата й е свободна и може да повика за помощ. Вече не искаше да се спаси. Искаше сладостният миг да продължи цяла вечност.
Главата на Ноар и ръцете му се преместваха все по-надолу. Пръстите му се сключиха около тънката й талия, устните му изследваха нежната вдлъбнатина на пъпа, мустаците му галеха чувствителната й кожа. После дланите му замилваха бедрата й. Устните му също слязоха по-надолу и потърсиха отвора между краката й под къдравите кестеняви косъмчета.
— Не — прошепна Женевиев и стреснато отвори очи. — Недей!
— Тихо, Руж — пошепна мъжът. — Не говори! Пръстите му се плъзнаха в интимните й части и за миг младата жена си помисли, че ще умре от срам. Опита се да затвори бедрата си, но все още беше вързана за леглото и не можеше да се съпротивлява. Не можеше да спре ръцете и устните му — а само след минута вече и не искаше. Никога не беше преживявала подобно нещо. Връхлетя я буря от чувства и тя забрави всичко около себе си, когато опитната мъжка ръка се плъзна дълбоко в утробата й и ритмично я замилва. Пръстите му се потопиха в нея и палецът намери невидимата тайна точка, докосването до която отприщи нова буря от усещания. Женевиев простена от наслада, когато мъжките устни отново се плъзнаха по тялото й и сякаш изпиха докрай аромата на мускус като най-сладката амброзия. Бедрата й трепереха и някъде дълбоко в тъмната, влажна от желание утроба се надигна изпепеляваш пламък. Без всякакво предупреждение във вътрешността й избухнаха милион огнени искри. Земята остана някъде далеч под нея и това, което я заобикаляше, беше само небето, толкова ясно и красиво, че Женевиев затаи дъх.
Тя извика и по лицето й се изписа такава наслада, че Ноар спря и я загледа смаяно.
— О, Ноар! Какво направи с мен? — прошепна тихо тя. — Не биваше да го правиш. Не е честно, че ме накара да те пожелая толкова силно. Не разбираш ли, че никога няма да си принадлежим изцяло?