— Не смей да ме упрекваш, Женет! — изкрещя разярено Вашел. — Моите номера изобщо не могат да се сравняват с твоята глупост!
— Прав си — призна неохотно Женевиев. — И двамата сме попаднали в капан. Трябва сериозно да се замислиш как да решим проблемите си. Ако не ми помогнеш, вече… вече няма да говоря с теб!
Вашел вдигна вежди.
— Добре, от мен да мине. Признавам, че нямам нищо против да натрием носа на Джъстин, но поне пред мен не смей да разиграваш комедии!
— Разбира се, че не. Но какво ще правим? Не разбираш ли, че трябва да спасим родителите си?
— Така е, и аз ще се заема с тази работа — отговори мрачно Вашел. — Не ми е необходимо твоето присъствие, Женет. Поемам командата на «Кримсън Уич», заминавам за Франция и започвам да ги търся. Никога нямаше да напусна Париж, ако знаех, че двамата не са успели да избягат. Очаквах да намеря и трима ви в Англия. А ти, сестричке, ще си останеш у дома и ако искаш, ще продължиш детинския си маскарад.
— Няма да го направя! Шалупата е моя! Капитанът съм аз! — отговори твърдо Женевиев. — По-добре е ти да стоиш тук. Ще продаваш стоките и ще влагаш печалбата на сигурно място. Нали знаеш, че не мога да се занимавам със сделки, братко? Пък и банкерите не желаят да си имат работа с жени. Чичо Уилям е успял да спаси част от имуществото на баща ни и наш дълг е да го запазим и умножим.
Вашел кимна.
— Татко Ник ми даде същото поръчение. Разказа ли ти какво прави във Франция?
— Не.
— Без знанието на властите е скрил на сигурно място повечето неща от Шато Сюр Мер и градската къща в Париж. Събрал е всичко, което Клод и хората му не са успели да отмъкнат. Спасил е дори няколко ценни картини и други предмети на изкуството. Опаковал ги е в сандъци, декларирал ги е като реквизити и ги е изпратил на адреса на някакъв театър в Лондон, който е купил преди няколко месеца. Щом не искаш да те заместя на кораба, ще замина за Лондон да продам картините. Така ще имаме достатъчно пари да купим хубава къща някъде на село, където да подслоним мама и татко, щом успеем да ги спасим. Не ми се вярва, че някой от нас ще пожелае да се върне във Франция, докато на власт е простолюдието.
— Прав си — промълви замислено Женевиев. — Значи уговорихме се. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да открия мама и татко и да ги измъкна от Франция. Не разбирам защо татко Ник не ми е разказал нищо за находките си. Щом е могъл да изпрати тук толкова ценни картини, сигурно ще намери и други ценни стоки, които мога да продам в Англия.
25
Джъстин Тревилин сърдито се взираше в писмото на баща си и проклинаше на ум всички усърдни слуги, които си позволяваха да се месят в личните му работи. Явно през време на отсъствието му мисис Финчъм беше проявила голяма загриженост за страдащата Женевиев. Тъй като Емелин непрекъснато й беше повтаряла, че не е необходимо да се вика лекар, накрая мисис Финчъм беше решила да пише на лейди Нортчърч и да я уведоми за лошото здравословно състояние на Женевиев, както и за странното й държание. Графинята щяла веднага да тръгне на път към Блекхийт Хол, ако графът не се бил намесил и не я спрял. Казал й, че Женевиев непременно би й писала сама, ако се нуждаела от подкрепата на леля си.
— Уверен съм — беше казал на съпругата си лорд Нортчърч, — че това е само част от комедията, която ни разиграва Женевиев. И не се оправдавай, че не си знаела нищо за желанието й да даде добър урок на любимия ни син. Узнах истината от собствената уста на Женевиев! Да не мислиш, че не познах прекрасната маска на Титания, кралицата на елфите, която носеше ти, мила моя? Надявах се, че ме познаваш по-добре. Винаги съм бил горещ почитател на актьорското ти изкуство. Отлично разбирам, че Джъстин сам е дал повод да му разиграете този театър, и нямам нищо против да му натриете носа както трябва. Въпреки това те моля за разрешение сам да поговоря със сина ни, за да си изясня как стоят нещата в Блекхийт Хол. Той е единственото ни дете, Доминик, и ти много го обичаш, затова си склонна да извиняваш недостатъците му. С теб лесно ще се справи, но аз ще съумея да изтръгна от него истината.
Джъстин въздъхна и повторно прочете настоятелната молба на баща си да го посети колкото е възможно по-скоро в Нортчърч Аби. Нямаше и понятие как ще му обясни обърканото положение в Блекхийт Хол, но трябваше да се подчини.
Заяви на невярната си жена, че ще прекарат няколко дни при родителите му и че трябва да си приготви багажа. Женевиев веднага прати съобщение на брат си, който беше отседнал в малка гостилница в Пензанс. След дълги размишления Вашел беше стигнал до извода, че за да помогне на сестра си, най-добре е никой да не знае за пристигането му в Англия. Така поне той щеше да има свободата да идва и да си отива, когато стане нужда, без да дава обяснения пред никого. Освен това вуйчо му в никакъв случай не биваше да узнае кой е бил среднощният разбойник, нападнал каретата му.