— Много добре те разбирам — отговори лорд Нортчърч и в гласа му прозвуча неподправено съжаление към неговия горд, самонадеян син. — Е, аз също признавам, че се надявах Женевиев да разруши част от нахалството ти, но и насън не съм си представял, че те очаква такова страшно падане. Разбира се, ти сам си си виновен. Въпреки това смятам, че си се поучил от преживяното и по всичко, което ми каза, пролича, че се надяваш да уредиш нещата между вас двамата. Но как ще го направиш?
— Имам план — отговори замислено Джъстин. — Не ми се вярва да го одобриш, защото в него е предвидено Женет да продължи опасната си игра и да замине отново за Франция. Но просто не виждам друг изход. Трябва да бъда абсолютно сигурен, че тя е Руж, въпреки че съмненията ми почти изчезнаха. Помисли си само как се държа през нощта в Париж онзи стар негодник татко Ник! Как ли се е забавлявал, като ни е видял двамата… Ето какъв е планът ми: След няколко дни ще съобщя на Женевиев, че са ме повикали спешно в едно от именията ми и все още не можем да заминем за Лондон. Ще се престоря, че тръгвам на път, но в действителност ще се скрия в гостилницата «Хорн енд Хаунд» в Пензанс. Ако тя действително е Руж, ще използва отсъствието ми и ще замине за Франция. Ще помоля Паркър да играе ролята на Черния Мефисто. Паркър знае… интереса ми към нея и ми изпрати скица на Червената вещица, раздадена на всички постове и жандарми в Париж. Не знам как властите са намерили портрета й, но той много прилича на Руж и Паркър лесно ще я познае въпреки маската. През това време аз ще се прибера неочаквано в къщи и ще поискам да ме пуснат в спалнята й. Камериерката Емелин сигурно е посветена в интригите й, но те уверявам, че няма да посмее да ми откаже достъп до стаята на жена ми — заяви Джъстин със самочувствието на мъж, отлично запознат с правата си. — Ще проверя дали си е у дома и лежи болна и ако я няма, ще знам, че тя и Руж са едно и също лице. Тогава ще разиграя ролята на измамения съпруг и щом се върне, ще й поискам обяснение. Така тя ще бъде принудена да се отбранява и няма да стане нужда да й обяснявам действията си. Ще поискам да забрави завинаги оня Ноар и ще й призная любовта си. Ако всичко мине добре, никога няма да й кажа, че Ноар съм аз.
Лорд Нортчърч кимна и очите му заблестяха, докато около устните му се изписа благосклонна усмивка.
— Признавам, че бях започнал да се отчайвам от теб, Джъстин, но днес със задоволство установявам, че не ти липсват интелигентност и чувствителност. Планът ти е чудесен. Единственото, което не ми харесва, е, че Женевиев отново ще изложи живота си на опасност. Двамата с Паркър трябва да се погрижите френските власти да стоят настрана.
— Ще я пазим, татко, уверявам те. Не се тревожи. А дотогава ще продължа да търся чичо Едуар и леля Лиз-Мари, както и оня нехранимайко Вашел. Ще направя всичко, за да ги измъкна.
26
Седнал в стаичката си в «Ред Роустър», единствената гостилница в малкото селце Тависток, разположено близо до Нортчърч Аби, Вашел Сен Жорж замислено гризеше перодръжката си. За трети път през последните пет минути четеше писмото, написано до мис Катрин Мениринг, която познаваше под името Принда.
21 септември 1792 година
Скъпа мис Принда,
Много съжалявам, че не можах да се свържа с вас по-рано, но както вероятно знаете, животът на разбойника по пътищата е придружен от много опасности и за известно време трябваше да се укрия. Само преди ден се върнах в Девън и горя от желание да ви видя отново. След нощта, в която се срещнахме, непрекъснато мисля за вас и искам веднага да ви уверя, че намеренията ми са съвсем почтени. Ще бъда щастлив, ако днес дойдете при големия дъб край пътя, недалеч от мястото, където нападнах каретата. Ще ви очаквам в полунощ.
Сърдечно ваш…
Вашел смръщи чело, задраска думата «нападнах» и я замени със «спрях». Не искаше да напомня на любимата си, че е спрял каретата, за да я ограби.
Най-важният въпрос беше как да подпише писмото си. В никакъв случай не биваше да съобщава истинското си име.
Най-после Вашел завърши посланието, като написа в ъгъла «Френската крава». Сметна, че е намерил най-доброто разрешение, защото «Вашел» на френски означава «теленце», макар че Принда не можеше да го знае.
Младата слугиня беше разбрала, че нощният разбойник е французин, защото акцентът му, макар и едва забележим, го издаваше. По това време Англия гъмжеше от емигранти и затова появата му й се беше сторила напълно в реда на нещата.