— Роби или контрабанда? — попита Катрин със сладко гласче.
— В наше време дамското бельо носи по-големи печалби — отвърна невъзмутимо Монтгомъри. — Коприната, дантелите и брокатите достигнаха много високи цени, а откакто наложихме на Франция търговска блокада, аз внасям тази стока направо от Ориента.
— Много интересно! — Катрин разтвори отегчено ветрилото си и подари на Уилям Мериуедър лъчезарна усмивка. — Чувам, че оркестрантите вече си настройват инструментите за следващия танц.
Тя завихри грациозно поли и придружи Мериуедър до паркета, където двойките вече образуваха две дълги редици. Музикантите засвириха менует и въпреки че упорито избягваше да хвърля погледи към Монтгомъри, Катрин усещаше, че черните очи внимателно наблюдават дали тя изпълнява изящно сложните стъпки.
— Какъв отвратителен човек — довери тя на Мериуедър по време на един пирует. — Дамско бельо! Веднага се хващам на бас, че не внася платовете от Ориента, а ги прекарва от Франция въпреки ембаргото.
— И на мен не ми вдъхва вяра — съгласи се Мериуедър, — но съм впечатлен от начина, по който изразява открито мнението си. Със старши лейтенанта вече яко се сдърпаха.
— Така ли? И защо?
Танцовата фигура се смени и Катрин трябваше да изчака няколко минути, докато менуетът я събере отново с Мериуедър.
— В наши дни споровете са все за политиката — каза той с въздишка. — Трябва да призная, че и аз с удоволствие бръквам от време на време в гнездото на осите, но нашият смел господин Монтгомъри стигна в това отношение много по-далеч, отколкото някога съм се осмелявал.
— Одобрява евентуална война?
Мериуедър сви замислено устни.
— Задайте ми по-лесен въпрос… От думите му не стана ясно какво би предпочел.
Катрин свъси чело и хвърли незабелязано поглед през рамо към търговеца. Той стоеше сега малко встрани — дали другите се бяха отдалечили от него, или той се е отдръпнал, не можеше да се разбере. Всеки случай не би могъл да се оплаче от липса на интерес към неговата личност, защото всички жени в залата полагаха усилия да привлекат вниманието му.
Въпреки че този мъж й беше неприятен, Катрин не можеше да отрече, че се отличава по чудесен начин от останалите гости — повечето провинциални благородници с бакенбарди или офицери, които изглеждаха доста еднакво в червените си официални униформи, с изключение на Хамилтън Гарнър, естествено. След като видя в гората Монтгомъри гол до кръста, вече знаеше, че широките рамене не са резултат от сложени от изкусен шивач ватирани подплънки, този човек излъчваше невероятна самоувереност и възбуденото шушукане в залата го оставяше сякаш напълно равнодушен. За разлика от него Хамилтън беше застанал прав като дъска и хвърляше към търговеца ледено студени погледи. Катрин размисляше трескаво дали не може да се възползва от създадената ситуация. Старши лейтенантът вече чувствуваше гордостта си уязвена и ако тя пофлиртува малко с чужденеца, сигурно ще престане да се колебае и ще й направи пламенно предложение за женитба. Трябваше да действа, разбира се, много предпазливо, защото Монтгомъри се бе държал сутринта непростимо грубо и този арогантен тип не биваше да си въобрази, че и тя, подобно на всички останали дами, му се възхищава. Да, но, от друга страна, до среднощ оставаха само малко часове и тя не биваше да допусне неуспех.
Менуетът свърши, зрителите изръкопляскаха и Катрин бе придружена до групата на баща й.
— Благодаря ви, господин Мериуедър — усмихна се тя чаровно. — Накарахте ме да се задъхам. Хамилтън… — тя отправи изпод гъстите си мигли молещ поглед към старши лейтенанта, — би ли ми донесъл чаша вода?
Той се поклони учтиво.
— Разбира се. Веднага се връщам.
— Благодаря… О, татко, струва ми се, че господин Петри те търси.
— Петри? — Сър Алфред наостри уши като куче, надушило кръв, защото с Хю Петри можеха да играят вист или бекгамън, вместо да умират от скука. — Лорънс, можеш ли веднага да го попиташ за какво става дума? Сигурно е нещо важно, което не търпи отлагане.
— Сигурен съм — потвърди ревностно полковникът. Мериуедър се поколеба за миг, но и той не можа да устои на изкушението да хвърлят едни карти, затова последва с бърза крачка приятелите си.
Катрин, останала с Деймиън, Хариет и Рифър Монтгомъри, потърси с поглед приятелката си.
— Подхващат гавот, той не е ли любимият ти танц?
Хариет се ококори, но пъхна подканващо ръка под ръката на Деймиън, а младият адвокат не изчака естествено втора покана да потанцува горещо с любимото момиче. Щом се отдалечиха достатъчно, та да не могат да ги чуят, Катрин се обърна към търговеца.