— В училищата за разбойници преподават ли музика?
— Разбира се, музиката и танците са сред задължителните предмети — ухили се Рифър и й подаде галантно ръка.
Катрин беше сигурна, че сега всички матрони са събрали глави и шушукат, но я интересуваше само две зелени очи да проследят сърдито стъпките й през залата.
За едър мъж като него Монтгомъри се движеше с невероятна елегантност, а когато връхчетата на пръстите й докоснаха стоманените му мускули, Катрин си спомни неволно как се бе плискал със студена вода, коленичил в мъха. Не беше предвидила и възбудата, която обземаше цялото й тяло, когато фигура на танца му позволяваше да я вземе в обятията си.
— Трябва да ви се извиня, задето тази заран бях толкова неучтив — каза той по време на едно завъртане. — Пътувах цялата нощ и няколко пъти се губих в гората. Та бях доста уморен и изнервен.
— Извиненията някак не ви подхождат, господин Монтгомъри — отвърна му Катрин. — Но защо не казахте, че сте приятел на брат ми? Щеше да е убедително обяснение за грубото ви държане.
— Брат ви с много бракониери и разбойници ли е приятел?
— Посетих го в лондонската му канцелария и видях с какви хора си има работа там.
Трябваше да потанцуват с другите партньори от своята четворка, преди да бъдат отново заедно.
— Всъщност извинение от ваша страна също няма да е излишно — измърмори замислено Рифър.
— Моля? Тя намръщи чело и го погледна. — За какво трябва да се извинявам?
— Задето се промъкнахте и ме гледахте как се къпя.
— Аз никога не съм ви дебнала, сър! — изсъска възмутено Катрин. — Да знаех, че там някой се къпе, за нищо на света нямаше да отида на поляната. Исках само да напоя коня си и… — Тя млъкна рязко, защото той пак се хилеше най-безсрамно, а черните му очи святкаха развеселено. — Моля, върнете ме на мястото ми. Както виждам, старши лейтенант Гарнър ми е донесъл нещо за пиене.
— Мила ми госпожице… — Монтгомъри вдигна ръката й към устните си и тя усети дори през ръкавицата горещия му дъх. — От месеци не съм държал в обятията си толкова очарователна млада дама и още не искам да слагам край на това удоволствие. Старши лейтенантът ще трябва да поизчака.
— Не мисля, че…
— Още ли се страхувате от мен? Дори в препълнена зала?
Катрин затаи дъх. Виждаше с крайчеца на очите, че Хамилтън стои с малка чаша вода в края на танцовата площадка. Оркестърът засвири отново и Монтгомъри се усмихна предизвикателно.
Тя сложи тънки пръсти на лакета му и усети как другата му ръка я прегръща през кръста. Фактът, че подарява на чужденеца от Лондон втори танц, беше скандален и тя живо си представяше какви са коментарите. Не по-малко скандален беше начинът, по който този мъж я гледаше упорито в очите — толкова упорито, че тя просто забрави всичко останало. Музиката, смеховете и глъчката отстъпиха някъде назад, както и разкошните цветове на дамските тоалети, и светлите отблясъци на свещите в прозорците. Монтгомъри я въртя, докато й се зави свят и едва когато зърна звездното небе над себе си, тя осъзна, че я е отвлякъл от балната зала и я е отвел на терасата.
Когато се озоваха вън, той намали темпото, а после двамата почти спряха. Притисната към коравото мъжко тяло, Катрин усети волята си стопена. Ароматът на розите я замайваше, тъмнината беше мека като кадифе, а чувствени устни вече се навеждаха към нея, една топла ръка вече се плъзгаше от кръста й към тила. Знаеше, че трябва да се възпротиви на тази прегръдка и на целувката, но кръвта пулсираше гореща във вените й, тя вече не владееше чувствата си, когато езикът му се вмъкна, нежно и мамещо, през устните й и пожела да го пуснат.
Тя отстъпи с тиха въздишка на изкушението и коленете й се подгънаха, защото езикът му вече бе завладял нейната уста. За да намери опора, тя се вкопчи в широките рамене на Монтгомъри, а той я обгърна здраво със силните си ръце.
Катрин беше сигурна, че знае всичко за целувката. Много мъже й бяха открадвали по някоя целувка, а когато устните на Хамилтън докосваха нейните, всеки път усещаше приятна тръпка, но той никога не беше запалвал в нея такъв огън, лумнали пламъци, които, странно наистина, се разгаряха някъде под корема и се разпростираха като лава. Допускаше, че има средство да угаси непоносимата жарава, а когато Монтгомъри рязко прекъсна целувката, не можа да потисне въздишка на разочарование. В тъмното от лицето му се виждаха сякаш само гъстите черни вежди, но тя усещаше, че лумналата страст го е изненадала не по-малко от нея. Той я откъсна от себе си, сякаш не биваше да рискува по-нататъшен допир и пое дълбоко дъх, преди да прошепне: