Катрин вече не можеше да сдържи сълзите си, те се стичаха по бузите й и капеха върху розовия копринен корсаж.
— Татко, моля те…
— Сега нито дума повече и типично женските ти номера вече няма да ти помогнат. Времето, през което можеше да налагаш волята си, окончателно мина, разбра ли ме?
Катрин чуваше вече само учестените удари на сърцето си. Тя изтича покрай смаяните гости в балната зала, хукна нагоре по стълбата, а в стаята си се хвърли разплакана на леглото.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
На двора наредиха в широк кръг големи месингови фенери. Лека мъгла се надигаше откъм реката и тънкото й було придаваше на жълтата светлина нещо призрачно, разкривяваше сенките върху мокрия калдъръм. Новината за предстоящия дуел се беше разпространила мълниеносно сред гостите и сега господата стояха в кръг зад фенерите и се хващаха на бас, кой ще е победителят. Загърнати в широки наметала с качулки, бяха дошли и жадни за сензации дами, но стояха от благоприличие малко по-назад, шепнеха си възбудено за скандала. Слуги, кочияши в ливреи и конярчета се притискаха край вратите и прозорците или се бяха покачили на каприте, за да не изтърват спектакъла.
Два етажа по-горе Катрин стоеше до прозореца на спалнята си и мачкаше нервно дантелените пердета. Лицето й беше мокро от сълзи, очите зачервени и подути от плач.
— О, божичко, никой ли не може да спре тази лудост? — шепнеше тя. — Наистина не го исках! Нали ми вярваш, Хариет, че не исках да предизвикам нищо лошо?
— Да, вярвам ти — измърмори Хариет, която кършеше ръце, застанала зад приятелката си факт беше, разбира се, че Катрин често причиняваше зло и нараняваше други хора, защото постъпваше импулсивно и се замисляше върху последиците, когато беше вече твърде късно. Беше всъщност добра по душа, но от гордост и инат не искаше да признае, че съвсем не е толкова силна и ненаранима, за каквато се представяше, а това надценяване непрекъснато създаваше усложнения.
— Какво каза лейди Карълайн, като се отби преди малко при теб? — попита Хариет.
— Майка ми ли? — Катрин въздъхна тежко. — Мисля, че я ядоса най-вече, че й попречихме да флиртува с лорд Уинстън. Изобщо не ме слушаше, когато се опитах да й обясня всичко. За да събудя любопитството й, би трябвало да й разкажа например как Монтгомъри ме е изнасилил.
— О, Катрин… — Хариет прехапа устна, защото не знаеше как да утеши приятелката си. Двете момичета се разбираха толкова добре не на последно място и поради това, че и двете познаваха чувството да си оставен сам на себе си в огромна къща. Майката на Хариет беше умряла при раждането й и детето беше отгледано от равнодушни бавачки и гувернантки. Що се отнася до родителите на Катрин, те се интересуваха толкова малко от дъщеря си, че тя се чувстваше едва ли не сираче.
— Не бива да съдиш майка си толкова строго. Тя сигурно те обича, но просто не умее да го изрази.
— Хм, по отношение на любовниците си го умее чудесно, нали? О… — Катрин пусна пердето и рязко се обърна. — Защо трябваше това да се случи? Защо? Та то беше само малка шега — целувка, нищо повече. Целувала съм се вече с дузини мъже. Как е възможно да се прави от това сериозен въпрос? Защо Хамилтън настоява за дуел, въпреки че Монтгомъри му се извини?
— Ами просто защото е старши лейтенант Хамилтън Гарнър от девети драгунски полк — възрази ядосано Хариет. — Нима очакваше от него нещо друго? Когато последва този непознат на терасата, не ти ли беше ясно, че си играеш с огъня?
— Не го направих, за да провокирам Хамилтън. Ние…ние само танцувахме и аз просто не забелязах как Монтгомъри ме отвежда на терасата…
— Не си забелязала? Танцът трябва да е бил наистина омайващ…не по-малко омайваща и целувката.
Обвинителният тон на приятелката й накара Катрин да се изчерви. Може ли да й обясни как се случи, след като тя самата не го проумява? Монтгомъри сякаш я беше омагьосал, загадъчните му черни очи я бяха хипнотизирали, бяха парализирали способността й да разсъждава, бяха насочили стъпките й. А целувката… Струваше й се, че още усеща горещите му устни, и все пак… не беше ли само една целувка! И тази невинна целувка може да провали сега целия й живот. На предложение за женитба от страна на Хамилтън не можеше вече да се надява, а на всичко отгоре този лондонски търговец щеше да й тежи на съвестта, защото относно изхода от дуела не можеше да има никакво съмнение. Старши лейтенантът беше ненадминат фехтовчик, прочут с тактиката и бързината си, пък и щеше да нареже с огромно удоволствие на малки късчета наперения си противник.
О, господи! Тя долепи чело в хладното стъкло на прозореца и видя, че Хамилтън и двамата му секунданти — по-младши офицери — вече са пристъпили в светлия кръг насред двора. Той носеше яркочервения си кител и декоративния кожен бял колан, а над памучния панталон само бяла ленена риза без яка. Спря до каменния кладенец и един от секундантите му подаде оръжието. Той прокара едва ли не с любов пръст по острието, веднага размаха сабята, за да си раздвижи китката, и тя изсвистя във въздуха.